Щилиана Андонова – за буквите с любов

  • Щилиана Андонова

    Щилиана Андонова

  • Евмолпия,Пловдив © Щилиана Андонова

    Евмолпия,Пловдив © Щилиана Андонова

  • Берлин © Щилиана Андонова

    Берлин © Щилиана Андонова

  • София © Щилиана Андонова

    София © Щилиана Андонова

  • Кино Москва,София © Щилиана Андонова

    Кино Москва,София © Щилиана Андонова

  • Щилиана Андонова

    Щилиана Андонова

Щилиана Андонова завършва образованието си в Пловдив, първо компютърни системи в ТУ и после в АМТИИ магистратура – специалност Фотография, живее в с. Крумово и работи в града под тепетата. Започва развитието си в сферата на фотографията, като заснема букви и табели по време на пътуванията си в страната и извън нея. Има интерес към документалната фотография. Част от фотографиите са представени на сайта и: 6thchannel.com

Какво те накара да се влюбиш във фотографията? Как започна всичко?

Не е конкретно събитие, случка или човек …Предполагам желанието да уловя онази комбинация от време и място, която е накарала очите ми да се отворят по-широко и е активирала мозъчна активност :) )))

Сякаш когато си купих една пластмасова скина. После в Германия, докато бях детегледачка, ми дадоха един истински стар Пентакс и изпитах онова удоволствие да имаш машинка, която рисува -  всичко това се случи 2002 година.

Има ли нещо специално, което правиш, за да се подготвиш за фотосесия? 

Май не…. освен да си търся все нещо в последния момент…. я картата, я батерията :) )))

С какво предпочиташ да снимаш – на лента или с цифрова камера?

На лента и то във формат 6 на 6.

Има ли личност /типограф, фотограф/, на която се възхищаваш и те вдъхновява?

Vivian Maier и Julius Shulman. За типограф, имам един верен приятел, който прави шрифтове – Сашето – възхищавам му се, че с това се е захванал.

Какво те зарежда и вдъхновява най-силно?

В живота ме вдъхновяват хората. Във фотографията – пространството – иска ми се да мога да го управлявам.

Има ли интересен момент или случка от заснемането на проекта, който те разсмива?

Да ме разсмива, не мога да кажа – май сериозно подхождам към проектите си :)

„Букви на склад“ е емоционален проект, колкото фотографски, толкова и графичен. Какво те предизвика да го създадеш?

Васил Николов и лекциите му по шрифт. Докато учех фотография записах курс по шрифт и пред мен се разкри един нов свят, толкова интересен. Сега се чувствам някак специална, че знам поне малко правилата за това как се изражда една буква.

Имаш ли любима визия/ шрифт от проекта?

Да, Евмолпия. Работех наблизо и всеки ден го гледах и му се радвах. Няколко пъти съм го снимала, но все нещо не ми харесваше… Докато един ден не започнаха ремонт на сградата … и една сутрин го нямаше. Тъжно ми е, че го свалиха. Сега все го търся някъде по фасадата, но уви…

Какво беше определящо за селекцията на фотографиите в изложбата?

Знам, че не звучи много професионално, но формата – вертикални кадри с голяма резолюция. Важно ми беше как ще ги подредя и покажа, исках да са като плакати, а не художествени фотографии.

Използваш ли дигитална обработка за корекция на изображения си или е само за фини корекции?

Да. Аз снимам в RAW и винаги цъкам плъзгачите след като отворя суровия файл. Понякога дори прекадрирам или премахвам излишни елементи. Не знам дали това са фини корекции…

Обичаш ли да експериментираш в работата си, като използваш нови методи или техники?

Не, не обичам. Консервативна съм май :)

Как би описала проекта за хората, които не са го виждали?

Документални фотографии, които отразяват рекламни табели от миналото, стоящи все още на фасадите на сградите, които ни заобикалят.

Какви са тайните съставките, за да бъдеш успешен фотограф?

Не ги знам. Тайна са ми. :) Предполагам, че ако си творчески окрилен и финансово независим, нещата се получават.

 

Изложбата „Букви на склад“ на Щилиана Андонова бе открита на 23 юли във VIVACOM Art Hall, като част от фестивала „180 градуса – лаборатория за иновативно изкуство“ и може да бъде разгледана до 5-ти август 2016 г. Вход свободен.

Share Button