Релеф или изследване на повърхността

VIVACOM Art Hall представя изложбата на художника Кирил Якимов. Експозицията обединява двадесет и две платна абстрактна живопис търсещи, улавящи и отричащи връзките между понятията “повърхност” и “повърхностност”.

Колко дълбоко можеш да навлезеш в повърхността? Повърхностността на съвременния свят лишава ли абстрактното изкуство от послания?
А трябва ли живописта да носи послания или чистата наслада от формата и цвета е достатъчна сама по себе си?
“Желанието да създаваш картини не винаги е свързано с желанието да казваш големи и дълбоки истини за света. За мен думите винаги са били проблем, а рисуването е най-доброто лекарство, което познавам. Затова, въпреки че много харесвам концептуални творби и инсталации, които са ангажирани и искат да говорят на публиката, аз самия не отъждествявам изобразителното изкуство с тях. За мен абстракцията е наистина друг визуален език, в който общуването не минава през смисъла, а през привличането.” – споделя Кирил Якимов.
Всеки творчески импулс има различен релеф и двадесетте и две платна на Кирил Якимов са релефна карта на тези импулси – от възникването на желанието, през набъбването му до момента, в който се излезе и се “случи” на повърхността, придобивайки собствената си форма, определения си цвят и точния си мащаб.

Експозицията ще можете да видите от 23 март до 13 април в сградата на Телефонната палата. Откриването е на 23 март от 18:30 часа.

Вход свободен.

ТОВА НЕ Е ТЕКСТ | THIS IS NOT A TEXT

КИРИЛ ПРАШКОВ

Откриване – 19.00 ч., 10 март.

 

Куратор Яра Бубнова

 

Кирил Прашков, човекът на словото.

Изложбата “Това не е текст” на Кирил Прашков, всъщност е съставена от текстове. Това са цитати от поезия и проза, традиционни латински поговорки, игри на думи, както и псевдо-цитати и изречения, които изглеждат като поговорки. Някои от тях са превърнати в скулптура, във фин релеф, изграден от намачкани всекидневници. Другите са виртуозно «изписани» с тел и така допълват древното изкуство на калиграфията с ново средство. А има и такива, които въобще завършват със светеща крушка, този традиционен спътник на четенето.

Присъстват текстове на български, английски, латински, руски, известно е, че авторът има още текстове на други езици, сръбски и френски, например. Тази изложба е вид модерен литературен сборник, чийто съставител реагира на информационната пренаситеност, широката публичност на лаишки мнения, противоречиви слухове и безсъдържателни сплетни, застрашаващи отговорното «академично» цитиране и вярата в метатекста.

Противоречието между названието и съдържанието на експозицията, разбира се, ни отпраща към Рене Магрит и прочутата му картина «Предателството на образа», където под изображението на лула е изписано «това не е лула». Но ако това, според Мишел Фуко, внася бъркотия в традиционните отношения между език и образ, при Прашков превръщането на текстове във физически обекти в пространство настоява на способността на думите да се овеществят, да се превърнат в предмети. Като такива те имат сила, тежест, размери, конкретност, телесност. Те не просто засядат в паметта, а се запечатват там физически, набиват се като трън в очите.

Кирил Прашков, скулптирайки думи, придава нов смисъл на понятието «добре оформено изречение».

 

 

KIRIL PRASHKOV

Opening March 10th, 7 pm

 

Curated by Iara Boubnova

 

Kiril Prashkov, a man of letters

The show “This is not a text” by Kiril Prashkov actually consists of texts. These are quoted pieces of poetry and prose, traditional proverbs in Latin, word games as well as pseudo-quotations and sentences that look like proverbs. Some of them have been transformed into sculptures – a delicate relief made out of crumpled daily newspapers. Others are “written” in wire with virtuosity thus complementing the ancient art of calligraphy with a new material. There are also texts that end up with a lighted bulb which is a kind of traditional reading companion… There are texts in Bulgarian, English, Latin and Russian and it is well known that this author has texts in Serbian and French too. This exhibition is a type of a modern literary compilation whose editor is reacting to the informational overload, to the wide publicity of dilettante opinion, to the contradictory rumors and meaningless gossip that are all threatening the responsible “academic” quotation and the belief in the meta-text.

The contradiction between the title and the content of the exhibition is referring the viewer to the work of Rene Magritte and his famous painting “The Treachery of Images” (1928-29) where next to the image of a pipe an inscription is telling us that “this is not a pipe”. However, if this, according to Michel Foucault, is confusing the traditional relation between the word and the image, in the case of Prashkov the transformation of text into physical object in space is a statement confirming the ability of words to become matter and transform into objects. As such they acquire power, weight, dimensions, concreteness, and corporeality. They are not only invading the memory, they imprint themselves physically there like a thorn in the flesh. While sculpting words Kiril Prashkov is awarding new meaning to the notion of “well formulated sentence”.