Хари Бенсън – 60 години в снимки

Изложбата „60 години в снимки“ и лекцията на американското фотографско величие Хари Бенсън е най-дългоочакваното събитие и своеобразна кулминация на и без това силния фотографски сезон във VIVACOM Art Hall през 2013 г. Експозицията поставя началото на новата образователна платформа за популяризиране на фотографското изкуство „Майстори на фотографията“, създадена от фондациите „Мусиз“ и „Америка за България“.

Хари Бенсън е американски фотожурналист от шотландски произход, който е запечатал на лента едни от най-известните личности на 20-ти век. Фотографиите му са публикувани в престижни медии като Life, Vogue, Vanity Fair, People, Paris Match, Newsweek, The New Yorker и др. Световно известният автор на 84-годишна възраст пристига в началото на декември в България, за да подготви първата си самостоятелна изложба по тази част на света.

Вижте какво сподели легендарният фотограф в ексклузивно интервю за нашия сайт.

Ако трябва да направите топ 5 на най-добрите си фотографии, кои ще са те?

Боят с възглавници на Beatles в Париж; Етел Кенеди по време на убийството на съпруга ѝ в Лос Анджелис; Боби Фишър, целунат от кон в Исландия; Анди Уорхол и Бианка Джагър – два кадъра, заснети в Ню Йорк; президент Рейгън, танцуващ в Белия дом със съпругата си; както и снимката на президент Клинтън със съпругата си, почти целуващи се в Литъл Рок, Арканзас.

Има ли нещо специално, което правите, за да се подготвите за фотосесия? Как предразполагате моделите си, за да стоят така естествено в кадър?

Нямам специална подготовка, освен да проверя дали фотоапаратите ми работят както трябва и дали имам нови батерии и достатъчно обективи, за да свърша работата. Работя много бързо, за да не се отегчат хората, които снимам – те рядко са модели, по-често са политици или известни хора от различни сфери. Каня ги да се раздвижат, за да не изглеждат сковани, но най-вече се старая да ги заснема такива, каквито са и да не им натрапвам своята собствена визия.

Били сте в близък контакт с много знаменитости. Какво видяхте зад славата, когато прожекторите угаснат?

Всъщност нямам възможност да опозная хората, които снимам, тъй като обикновено съм с тях за точно определено време. Не предлагам да се опознаваме, освен на професионално ниво.

Вероятно често Ви питат за работата ви с Бийтълс и времето, прекарано с тях. Какво смятате, че все още не знаем за тях

Прекарах общо само няколко седмици с Тhe Beatles между 1964 г. и 1966 г. и не съм ги снимал по-късно, по времето на Жълтата подводница. Тогава ли  дълго може да продължи това.

Какви бяха 60-те години на миналия век през Вашите очи?

Шейсетте години бяха времето, в което Америка изпадна в нервна криза – убийствата на президент Джон Кенеди, д-р Мартин Лутър Кинг, сенатор Робърт Кенеди, Малкълм Екс. Това бяха години на протести по целия свят срещу войната във Виетнам. Също така бяха и годините, в които The Beatles промениха света. Шейсетте години бяха невероятно време.

Разкажете спомен от някоя фотосесия, който Ви разсмива?

Шампионът по шах Боби Фишър беше в Исландия, за да играе срещу руския световен шампион Борис Спаски за световната титла. Фишър не говореше с никой от пресата, освен с мен, и се разхождахме всяка нощ, удивявайки се на нощното слънце с часове. Седнахме в едно поле и имаше група диви коне наблизо. Един бял кон се приближи бавно и погали Боби по бузата с муцуната си и аз снимах. Дивият кон изобщо не се страхуваше от Боби. Това се случваше три последователни нощи, след което никога не видяхме този кон.

Как предпочитате да снимате днес – на лента или с цифрова камера?

Днес снимам с цифрова камера – Canon Mark III D 5. Цифровото снимане е невероятно. Но се радвам, че по-голямата част от кариерата ми мина на лента.

Какво Ви зарежда и вдъхновява най-силно?

Не бих могъл да посоча само едно нещо, не става така. Да получа интересна задача или да открия изложба на прекрасно място като София са неща, които ме вълнуват, но ако трябваше да избера само едно нещо, бих избрал семейството си, съпругата ми Джиджи и дъщерите ни Уенди и Теса, както и трите ни внука.

Разкажете ни за последния си проект?

Последният ми проект е книга, която се казва „Палм Бийч“ – хората, къщите и красотата на това място. Също така ще подписвам копия от най-новата си книга „Хари Бенсън: Бийтълс на път: 1965-1966.“ Имам и няколко задачи за списания, също така.

Какво знаете за България?

Пътувах до София с президент Клинтън по пътя му към Косово за посещението на войски на САЩ, които бяха позиционирани там. Помня, че беше много студено. Нямам търпение да дойда пак там и да отделя повече време, за да разгледам наистина града.

Познавате ли работата на някой български фотограф?

Има много, много първокласни фотографи в България и бих бил щастлив да се срещна с тях, докато съм там.

Какво беше определящо за селекцията на фотографии в изложбата, която представяте в България?

Обсъдих много различни снимки с Гергана Мудова и изборът беше лесен. Със съпругата ми Джиджи изпратихме тези снимки, които чувствахме като най-добрите ми.

За финал – как виждате бъдещето на фотографията?

В днешно време всеки е фотограф със своя мобилен телефон или iPad. Виждам много добри снимки, нека хората се забавляват. А относно бъдещето на вестниците и списанията, кой знае, всичко се променя по-бързо от всякога, но аз наистина мисля, че хората винаги ще обичат да имат книги на масичката си в хола и снимки на стените си.

Изложбата „Хари Бенсън – 60 години в снимки“ гостува във VIVACOM Art Hall oт 5.12.2013 г. до 15.01.2014 г. с официално откриване от 19 часа на 5 декември, а лекцията за тайните на майсторската жива фотография е на 6 декември от 18 часа. Вход свободен.

Завръщане

През ноември VIVACOM Art Hall продължава с интензивната фотографска програма и става част от едно международното събитие Европейския месец на фотографията. В партньорство с организаторите на фестивала от Френския институт и Фондация Easyart в Телефонната палата е представена изложбата „Завръщане“, която включва работите на трима фотографи – представители на едно поколение, които не са работили заедно и никога не са се срещали. Общото между тях е че използват фотографията, за да наблюдават, уловят и анализират човека, гледайки през призмата на странното, интимното и дори абсурдното.

Кери Скарбака е американски фотограф от индиански произход, познат и като „Падащият човек”. Той изпитва болката на изкуството си буквално, тъй като самият той е модел на своите снимки. Често се хвърля в действие опасно и без никаква защита и пътува по целия свят в търсене на подходящи места, на които да заснеме снимките си.

Според него творбите му изобразяват нестабилността на съвременния начин на живот, който кара много хора да се чувстват сякаш постоянно “падат” и не са в състояние да контролират света около тях.

Димитрис Триандафилу е гръцки фотограф, чиито фотоси са тъмни и много лични. Фокусира се върху теми като идентичност, възприятие и памет. В повечето си фотографии той задава въпроса как гледаме на другите човешки същества и на самите себе си, каква и къде е границата между реалността и фантазията.

Катарина Леал е португалска фотографка. Харесва България от години и много нейни фотографии изобразяват типичното за нашата страна.

Изложбата е част от втория експериментален Европейски месец на фотографията, който се организира в България през ноември 2013 от Френският институт с подкрепата на Столична община и  VIVACOM. Инициативата, стартирала преди тридесет години в Париж, днес се провежда в повечето европейски столици на всеки две години  и се организира с общите усилия на културни институции и галерии. Всяко издание има специфична тематика и представя десетки изложби, прожекции, срещи, конференции и дебати.

Изложбата „Завръщане“ гостува във VIVACOM Art Hall oт 6 до 13 ноември, а официалното откриване е на 20 ноември (сряда) от 18,30 часа. Вход свободен.

Приложна магия

Сезонът на фотографията във VIVACOM Art Hall е вече в разгара си. След впечатляващите кадри от изложбата на София Фото Фест и непреходните артистични находки на Pin-up бунтарката Бъни Йегър, от 6 до 13 ноември гостува изложбата „Спомен за…“, която представя над 50 творби на група от фотографи, работещи с „благородните фотографски процеси“ в жанра натюрморт.

Експозицията на Българското фотографско общество ни връща в годините назад към първите фотографски отпечатъци, създадени чрез ръчни методи, където кадрите са с топъл и мек рисунък и наподобяват повече живопис, отколкото фотография.

(more…)