Изгревът на източното изкуство

  • Feng Feng ©

    Feng Feng ©
    Feng Feng ©

  • Feng Feng ©

    Feng Feng ©
    Feng Feng ©

  • Wang Xiaojin ©

    Wang Xiaojin ©
    Wang Xiaojin ©

  • Wang Xiaojin ©

    Wang Xiaojin ©
    Wang Xiaojin ©

  • Zhong Biao ©

    Zhong Biao ©
    Zhong Biao ©

  • Zhong Biao1  ©

    Zhong Biao1 ©
    Zhong Biao ©

В началото на 21 век всички по-любопитни погледи гледат на Изток. Без значение дали говорим за технологии, производство, дизайн, архитектура, мода, изкуство или просто туризъм, интересът на Запада към Азия никога не е бил по-голям. Представяйки силен азиатски фокус с три последователни изложби от Китай и Корея във VIVACOM Art Hall тази пролет, се запитахме на какво се дължи този тренд. Причините са ясни – бумът на азиатските икономики в световен мащаб и промените, настъпили на политическата сцена в Китай и Азия, които няма как да не се отразят на развитието на мисленето на обществото като цяло и на креативните индустрии и изкуството в частност. Това е причината провокативни творби на азиатски автори да будят все по-голям интерес у колекционери и любители, а водещи галерии по света да се надпреварват да представят експозиции с китайско, корейско, японско и тайландско изкуство. Един важен въпрос остава отворен – разбрано ли е азиатското изкуство и какво го отличава?

Според Ерик Чанг, водеща фигура в областта на търговията с арт произведения, културните бариери са тези, които пречат на западните колекционери истински да разберат естетичните качества на азиатското модерно изкуство. Той вярва, че това може да се постигне, ако бъде разбрана азиатската история и оценени разнообразните интерпретации, с които тя е отразена в азиатското съвременно изкуство. Именно тази богата вариативност и същевременно универсалност на езика на тези творби завоюват безспорното място на произведенията от Изтока в модерното културно наследство и играят важна роля в позиционирането им на пазара на изкуство.

 

Zhong Biao ©

Zhong Biao ©

Харесва ми да рисувам хората черно-бели, защото хората са преходни, те в крайна сметка ще напуснат този свят и ще се превърнат в минало. Сградите, за сметка на това, обикновено живеят по-дълго от хората, затова рисувам хората черно-бели, а фонът - цветен Смесицата от изображения в моите картини е като комбинация от противоречивите елементи на живота. В моите картини Изтока и Запада, историческото и модерното съществуват съвместно, отразявайки реалността на съвременния начин на живот. Имам само една мечта и тя е след много години хората, които съм нарисувал, да посетят хората от бъдещето от мое име, взимайки със себе си хаотичния свят, в който живеем.  -  Zhong Biao

Изкуството на Китай има дълга, мистериозна и уникална история като самия него. В миналото страната става известна със създаването и развитието на много революционни арт форми като произведенията от хартия и китайската калиграфия. Съвременното китайско изкуство обаче е резултат от ново културно движение, което бележи началото си от 20-те години на миналия век и набира скорост и до днес. Това културно движение прави крачка встрани от традиционната култура и черпи вдъхновение от модернизирания Запад. Идва, за да замести културата на Конфуций със западни идеали.  И макар че в него неминуемо присъстват елементи от традиционното културно наследство, резултатът е изненадващо провокативен: историческото наследство се смесва с новопридобития поглед към света в едни наистина уникални произведения на изкуството. Китайските автори успешно усвояват и на свой ред развиват модерните арт техники и медии за творческа изява. И така, както Западът се възхищава на древните техники на китайците, те също се вдъхновяват от ултрамодерните изразни средства на Запада. Взаимните експерименти, смесването на техники, обменът на изразни средства водят до възникването на произведения на изкуството с уникално въздействие.

Wang Xiaojin ©

Wang Xiaojin ©

Културата на Китай е необятна и много дълбока. Независимо, че съм родена и израснала в тази страна, аз съм само в началото на пътя към разкриването и опознаването на тази внушителна цивилизация. … Много силно се гордея с корените си и с начина, по който непрекъснато прогресираме на световния културен фронт, както като творчески умения и постижения, така и като световно признание. … Използвам сърцето си да рисувам и душата си – да комуникирам. Въпреки че тялото ми никога няма да бъде свободно, аз копнея духът ми да се рее. – Wang Xiaojin

Хората трудно могат да разберат, дори и постфактум, появата на политическия и реакционерски поп арт, (съсредоточаващ в себе си критиката към масовото потребление и ироничната и закачлива възхвала на маоизма) или пък популярността на кича в Китай, без да отчитат неустоимото и сляпо пост-революционно увлечение и очарователна сантименталност на азиатската култура. Това по подразбиране е един от най-анекдотичните и в известен смисъл най-отживели аспекти, касаещи период, белязан от неочаквани исторически развития и обрати. Изкуството на прехода, китайската версия на кича – това маркира началото на консенсуса между правителството и обществото относно истинската стойност на парите. И така изкуството, което в Китай изначално е отъждествявано с живописта и калиграфията, става множествено явление: няма изкуство само по себе си, а множество изкуства.

Истинската революция в китайското съвременно изкуство обаче може да се открие в неговата интеграция в новата пазарна логика, която националната икономика на страната като цяло се опитва да въведе и да следва. Новостта идва не от  търговията с произведения на изкуството в Китай /която несъмнено е толкова стара като занимание, колкото и колекционирането на арт творения/, а от интеграцията с глобалния пазар на изкуство. Манията по модерно азиатско изкуство започва от Източна Европа – малко преди и много силно след падането на Берлинската стена. Тя не стихва и до днес, завладявайки целия свят, подкрепена от множество медии със силен уклон към екзотичното.

Feng Feng ©

Feng Feng ©

Ние имаме история, която някога е била велика и която не е забравена. Времето отмива незначителните творби и завинаги маркира ключовите от тях. … В моето съзнание картината е просто картина. Иска ми се да мога да кажа, че съм по-скоро поет. В това има частица самотност и дори безпомощност. Опитайте се да я почувствате, да я чуете дори… в картините има абсолютна красота, но и неизразима, неовладима, бликаща от отломките меланхолия…-  Feng Feng

Сезонът на азиатското изкуство във VIVACOM Art Hall беше открит на 1 април в 18 часа с едноседмичната изложба „Цветовете на Корея“ на Анна Ким и продължи с основния фокус в програмата за сезона – мащабната изложба “Нови гледни точки в китайското съвременно изкуство”, част от фестивала Sofia Contemporary. Изложбата имаше световна премиера в София от 15 април – 29 май и представи 22 имена от най-добрите представители на китайското съвременно изкуство, които използват широка гама от медии и жанрове. Последното за сезона събитие във VIVACOM Art Hall, посветено на Изтока, е част от фестивала DOMA ART FESTIVAL, който в първото си издание ще представи съвременното изкуство на Република Корея с гостуване на някои от най-добрите съвременни южнокорейски автори – художници, скулптори, фотографи и пърформъри.

 

Share Button