В здрача на пост-медията. Всичко е дигитално, но можем ли да говорим за дигитално изкуство?

avtor_1

На 23 март във VIVACOM Art Hall се проведе втората лекция oт тазгодишната сесия на безплатния курс „Въведение в съвременното изкуство – Художници говорят за изкуство” с участието на един от най-значимите български видео артисти у нас – Красимир Терзиев. Ето какво сподели той за блога на VIVACOM Art Hall.

КРАСИМИР ТЕРЗИЕВ е роден през 1969 г. в Добрич. Живее и работи в София. Доктор по Културна антропология. Завършва живопис в НХА, София през 1997 г. Участвал е в изложби и кино/видео програми в Centre Pompidou, Париж; Argos Centre for Art & Media, Брюксел; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; MuHKA, Антверпен; Кунстхале Будапеща; Generali Foundation, Виена; TATE Modern, Лондон, St. Lois MoCA, Сейнт Люис; Renaissance Society, Чикаго. Самостоятелните му изложби включват: Background Action, Würtembergischer Kunstverein, Щутгарт, 2008; Движение в задния план, СГХГ, 2007; Далечни прилики, Гьоте-институт София, 2006; Извинете, кой е този град?, ИСИ-София, 2004; On The BG Track, Belgrade Cultural Centre, Белград, 2003; Everything seems Alright, The Kitchen, Ню Йорк, 1999. През 2012 г. излиза от печат книгата му Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство, София: Изток-Запад/ИСИ-София. През 2011 г. получава награда за съвременно изкуство М-тел (с Д.Костова и Ц.Кръстев) а през 2007 г. – награда за ново българско изкуство „Гауденц Руф“.

В рамките на своята лекция Красимир Терзиев проследи различните ефекти от повсеместното просмукване на дигиталния модел в един или друг етап на художествените практики.  Ето какво сподели той за блога на VIVACOM Art Hall.

Да говорите за изкуство или да създавате изкуство е по-голямо предизвикателство за Вас?
Няма разлика за мен. И при двата вида дейности е пълно с предизвикателства, капани и проблеми, на които трябва да се търсят решения. Предизвикателството, поне за мен е другаде – как човек да изненадва всеки път себе си и публиката, и едновременно с това да е разпознаваем.

Коe е най-нестандартнoто Ви вдъхновение?
Е, този въпрос ме изстрелва в космоса! Сещам се за една реплика на Уди Алън „Кама сутра. Поза 264. Мъж виси от полюлея. Жена му реже ноктите на краката.“

Разкажете ни за най-трудния си проект?
Най-трудният ми проект всъщност не е в рамките на работата ми като художник, а дисертацията ми в Софийския университет. Да се изплете 200 стр. текст, като обем и като дисциплина на ума, който да се задържи в този обем на еднаква честота, за да произведе кохерентен разказ – ето това просто ме изприщваше. И това в продължение на три години. Нямам художествен проект, който да има такъв дълъг период на развитие. Имало е дни, в които съм стоял втренчен пред монитора цял ден над три изречения. За щастие оцелях, и резултата, който излезе в книгата „Ре-композиция“ ми върна спокойствието, поне до следващата рискова авантюра.

Каква е любимата Ви музика?
Тя се променя заедно с мен. В десети клас в художествената гимназия в Пловдив се опиянявахме от Цепелин, Флойд, Стоунс. В дванайсети вече снобареехме с някакви по-естетски неща, като Чикаго, Алън Парсънс, и в същото време Дюран Дюран и Депеш Мод. Това не пречеше да се ходи редовно в клуба на културните дейци и да се слушат камерни брилянтни изпълнения на Йелдъз Ибрахимова, Огнян Видев…
За да не става дълъг листа тук ще приключа с това, че вече не слушам музика като фон на други дейности, освен ако не съм в колата. Ако искам да чуя нещо, искам да му обърна вниманието си. Преди десетина години открих света на т.н. Нова Музика, или онази музика, която се разполага в дългата история на музиката от ренесанса до наши дни. Все още съм екзалтиран да следвам това пътешествие заедно с Глен Бранка или Хайнер Гьобелс.

Кои са авторите, на които най-много се възхищавате?
Както и с музиката и този лист се променя заедно с мен. В последните години трайно присъстват в диалозите ми автори като Харун Фароки, Матю Бъкингам, Вернер Херцог… Това не са непременно „супер-звездите“, а по-скоро автори, които имат особена аура.

Ако трябва да направите филм за живота си, в кой жанр ще бъде той?
Задължително ще започне като „Куче в чекмедже“, „Войната на таралежите“ или някой от тази поредица филми от Соца, след което без предупреждение ще преминава в научно-популярен филм, разкриващ тайните на великото и вечното изкуство – високите токове, дългите коси и свободната любов. После рязко ще се превърне във филм на ужасите, с леки интермедии от кунг фу битки, изпълнения на златни евъргрийни като „Я елате пиленца при батко“ и фантастика от 1960-те. Междувременно главният герой ще се е сменил на три пъти и никой няма да го разпознава като такъв. Финалът предвиждам да е хипер-реалистичен и много позитивен, и да изяснява всичко, което се е случило по един недвусмислен начин.

Какво ви накара да се усмихнете днес?
Дъщеря ми, мотаеща се по пижама сутринта.

Сближават ли ни или ни разделят технологиите според Вас?
Това е един от въпросите, висящи във въздуха на изложбата ми „Космополис“ в ИСИ-София, която се откри на 21 Март, и тече в момента. Разбира се, че ни сближават – всичко е на една ръка разстояние, можем да звъннем, да „слайднем“, да „приближим“, да „лайкнем“, да „следваме“ и т.н и т.н. И в същото време сме на милиони светлинни години от на пръв поглед простички неща, които биха осмислили съществуването. Технологиите създават от нас космонавти, които са готови да оценят вкуса на „нещо истинско“ в молекулярно балансираната храна.

Кое е най-голямото признание за работата си, което сте получавали?
Наградата за утвърден творец „Гауденц Руф“ за ново българско изкуство за 2007. До тогава си мислех, че съм млад творец и бъдещето е пред мен, а то неусетно съм минал в другата категория:)

На какво искате да научите хората, които ще посетят лекцията Ви?
Едва ли аз мога да ги науча хората на нещо. По-скоро искам да разкажа за невероятните си срещи с художници, работи, идеи и принципи, които са обновявали историята на изкуството в епохите на киното, телевизията, мрежовите медии. Срещи, които са ми помагали да си отприщвам въображението, въпреки депресиращото невежество и меркантилизъм, в които сладко си живеем.

„Скицирайте“ себе си с 3 думи?
Това да не е сайт за запознанства?

Тазгодишното трето издание на курса „Въведение в съвременното изкуство“ се организира от фондация „Отворени изкуства“ и цели да запознае българската публика с основните теми, идеи и творци на съвременното изкуство по света и у нас, като зададе контекст за разбирането, разчитането и възприемането му през погледа на някои от най-успешните български съвременни артисти.

От 2012г. посещението на курса е безплатно с подкрепата на VIVACOM Фонд.

Share Button