Концептуализъм с човешко лице

Boyadjiev

На 9 март във VIVACOM Art Hall се проведе първата лекция oт тазгодишната сесия на безплатния курс „Въведение в съвременното изкуство – Художници говорят за изкуство“. Целта му е да запознае българската публика с основните теми, идеи и творци на съвременното изкуство по света и у нас и да зададе контекст за разбирането, разчитането и възприемането му през погледа на някои от най-успешните български съвременни артисти.

В серия от интервюта за блога ще ви представим всички художници, с които ще се срещнем тази пролет във VIVACOM Art Hall. Ето и първият ни гост – един от най-успешните български съвременни художници – Лъчезар Бояджиев.

Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. в София, където живее и твори. Член-основател е на Института за съвременно изкуство – София. Като съвременен автор той работи с лични интерпретации на обществени процеси, с градска визуалност и намеси в публичното пространство. Има множество участия в конкурси, реализира самостоятелни и групови изложби по целия свят. До момента е излагал свои работи в биеналета в Русия, САЩ, Сингапур, Турция, както и в групови изложби в Германия, Англия, Бразилия, Унгария, Италия и други страни по света. В България през 2010 година представя самостоятелна изложба “Художник в депото” в Софийска градска галерия, омесвайки в едно лични истории и исторически обстоятелства, формални белези и емоционални състояния. Друга самостоятелна изложба открива през 2011 г. в Русе – “Локално затопляне” в галерия “Приятели”. Лъчезар Бояджиев има явен принос в съвременното българско изкуство – като творец, като своеобразен разпространител на определени концепции, а и като личност, която спомага за формирането на цялостния контекст.

В своята презентация той ни запозна както с историческите аспекти на течението „концептуализъм“ в основните му представители и сцени, така и с посоката на развитието им в Източна Европа. Ето какво сподели той за блога на VIVACOM Art Hall.

Да говорите за изкуство или да създавате изкуство е по-голямо предизвикателство за вас?

Създаването става веднага, за говоренето се готвя дълго. Двете обаче сe взаимопреливат в работите ми – имам твърде много проекти, при които създаването е говорене и обратното така, че вече не се тревожа за разликата… За зрителите (предимно извън БГ), като че ли няма значение, за кураторите и критиците – също. Колекционерите искат материални „остатъци“ от говоренето, но и за тях има нещо – рисунки, бележки, книгите и каталозите с нанесени на ръка поправки и „доработки“, аксесоарите при говоренето – например от лекцията в VIVACOM мога да предложа очилата си – за пръв път ги ползвах публично…:) Визуализациите от тази и други „лекции – перформанси“ са бъдещи филми. Предизвикателствата идват отвътре, а не отвън.

Коe е най-нестандартнoто Ви вдъхновение?

Всички са съвсем стандартни.

Кой е най-сложният ви и труден проект?

Има много… Ще изброя някои, които са не така материални, но за нещастие едва ли ще говорят много на публиката в България, защото са се случвали далеч от тук.

В хронологически ред бих поставил на първо място „Artist(s) in Residence Program” (2000) в Galerie nationale du Jeu de Paume в Париж – за този проект бях конструирал жива ситуация на съ-съществуване на изкуство и публика. Ролята на мое „произведение“ играеха 4-ма млади живи колеги-художници по един от Косово (Сокол Бечири), Сърбия (Урош Джурич), Албания (Албан Хайдинай) и Македония (Славица Янешлиева), страните най-засегнати от последната фаза на войната в бивша Югославия. Бях ги „устроил“ или по-точно „уредил“ на едномесечен творчески престой в моето пространство в музея в рамките на супер шикарната изложба “L’Autre moitie de l’Europe”. Трудността идваше от това, че трябваше да осигуря сам допълнително финансиране за тяхното участие, да структурирам техния живот и дейност в Париж, както и да „пре-създавам“ пространството и „произведението“ си в ежедневен контакт с живата аудитория на Париж. И така повече от месец.

След това сигурно ще са проектите от цикъла „Schadenfreude Guided Tours” (2003 – 2008), в които не излагам нищо физическо в пространството на изложбата, но престоявам там пре-дълго време след откриването (месец и повече) като „съ-живявам“, или по-точно „реанимирам“ пространството в изложбата между другите произведения в полза на публиката. Това става нещо като перформанс – ежедневно развеждам групи от зрители в пространството, създавайки връзки между произведенията, които само аз мога да видя и експлицирам… В тези проекти целта е конструирането на публика и туровете продължават по 5-6 часа всеки ден. В тези проекти използвам привилигерованата си позиция на участник в изложбата, професионалист и колега (а след като другите участници не са там, аз мога да казвам, каквото си искам за техните работи…), за да създам един цялостен образ на изложбата, често критикувайки или оспорвайки решенията на куратора, какъвто никой друг не би могъл да създаде. През 2003 г. този проект стартира за пръв път в изложбата на Рене Блок „В дебрите на Балкана“, организирана в Kunsthalle Fridericianum, пространството, което е дом на Документа. Там престоях 7 седмици от общо 13-те на изложбата и това беше гигантски ежедневен труд…

След това съм правил такива неща в Шарджа (ОАЕ) за 7-то биенале през 2005 г., в Йерусалим през 2008 г. Но най-трудоемка и удовлетворителна за мен беше работата, развиваща формата на guided tours, в Сингапур през 2006 и 2008 г. към 1-то и 2-то биеналета на съвременното изкуство там. В Сингапур директно „моделирах“ публика, като работих с група от около 100 човека, които предразполагах и „инструктирах“ как да правят от свое име такива guided tours, каквито правя аз. В тези две биеналета същността на моята работа на практика беше да конструирам цялостният имидж и публичният интерфейс на изложбите на куратора Фумио Нанджо, директор на музея „Мори“ в Токио. Неслучайно имаше само двама автори участници и в двете тези биеналета – аз, с моя перформативен и образователен (донякъде) „интерфейс“ проект, и архитектурните еко-решения със супер красива функционалност на архитекта Шигеро Бан от Япония.

Пак през 2008 г. имах огромното щастие да развия този формат по време на 7-то биенале на съвременното изкуство в Санта Фе, щата Ню Мексико в САЩ, където в продължение на месец и половина работих с група от около 25 млади хора, които превърнах в нещо като мои „шпиони“, които разпространяваха и събираха слухове, клюки и такива работи за изложбата измежду местната гражданска общност, резултата от тази „дейност“ се струпваше върху няколко големи „пана“, разположени в 7 други музея из Санта Фе като така се разширяваше ефекта на цялата изложба. Сега тези пана са на склад в София.

Няма да споменавам проекти и работи, които изискват предварителна планировка и дълго материално изпълнение – те са по-известни и по-видими, например гигантските костюми от Нео-Голгота (1994), сега в колекцията на Музея за съвременно изкуство на град Кумамото, Япония, или цикъла от 12 дву-метрови надуваеми „мумии“, които правих миналата година в София за 1-то биенале в Киев, Украйна (показани след това в Екатеринбург, Русия във 2-то индустриално биенале там). Само ще спомена, че понякога се е случвало да работя 4-5 месеца по проект, например за конкурс, който изисква и идейно, и художествено, и бюджетно, и производствено планиране и изпълнение на предварителен етап само накрая всичко да бъде отложено във времето или въобще анулирано до появата на нов подходящ контекст за тези идеи…

Слушате ли музика докато работите? Каква?

Не… Но ако слушам то това е „тежка“ музика – в момента си „падам“ по “Mumford and Sons”. Слушам музика в колата, докато пътувам, като „напасвам“ музиката към пейзажа или дестинацията…

Кои са авторите, на които най-много се възхищавате?

Обичам „бегачите“ на дълги разстояния… Прекалено много са, за да ги изброявам, от всички епохи и жанрове. По-интересно може би е, че през годините съм минавал през периоди на „обцесии“ с работите (и/или с текстовете) на Дейвид Хокни, Кристо, Джаспър Джоунс, Матис, Джакомети, Йозеф Бойс, Герхард Рихтер и други, но това остана във времето на 1980-те, когато все още се „раждах“ като художник…

Ако трябва да направите филм за живота си, в кой жанр ще бъде той?

А сега де… Може ли само за работата? Ако „да“, то тогава нещо като филма за Джон Балдасари, който показвах на лекцията…

Какво ви накара да се усмихнете днес?

Една преписка в Скайп… По-лесно ми е да кажа какво ме накара да се намръщя днес, но предполагам, че това се дължи на прекалено драматичния период, в който живеем от няколко години насам, и най-вече в последните месеци в България.

Сближават ли ни или ни разделят технологиите според Вас?

И едното, и другото… Когато си взех първия компютър през 1996 г. си мислех, че животът ми ще се опрости… Не стана така, тъкмо обратното – животът ми се „удвои“… Сутрин вече трябваше не само да се бръсна, мия зъби и вземам душ, но и да пускам компютъра, да проверявам ел. пощата и да стартирам няколко програми, вече трябваше не само да си подменям гардероба и да ремонтирам къщата, но и да ъпгрейдвам компютъра и да преинсталирам цялата програмна „сган“… Сега май е по-ясно – сближават ни ежеминутно online, но все едно остава изгарящото желание да се срещаш F2F… поне с някои хора…

Кое е най-голямото признание за работата си, което сте получавали?

The Onufri Grand Prix в Албания през декември 1998 г. на първата от т.нар. Балкански изложби преди 10-15 години… В един изумително труден момент, след провала на мирните преговори за Косово в Рамбуйе (Франция) през октомври 1998 и войната в Косово през 1999 г. колегите от Националната галерия в Тирана бяха осигурили дори награда – по 2500 $ за един международен и един местен художник. Парите ми дойдоха добре – бях отишъл в Тирана почти пеша, сменяйки автобус, микробус един и втори, че дори и пеши ход на места и наградата ми позволи да се върна в София със самолет (пресилено е да се каже самолет за този „автобус“ с крила, по-възрастен от мен с десетилетия, но все пак летеше). Но не това беше най-главното…

Няма да споменавам за първите си 15 minutes of fame (по Andy Warhol)… Или поне не надълго и широко…:) През октомври 1991 г., след като прочетох доклад за Christo на конгреса на AICA (Международна асоциация на художествените критици) в Санта Моника, Калифорния, получих standing ovation от целокупната зала, а местните арт бабки-богаташки ме разпитваха как така съм си развил акъла по време на тоталитаризъм…, след това дойде и пътуване с микробус до мястото на The Umbrellas, интервю и друго медийно внимание от The Los Angeles Times, един от най-влиятелните вестници в САЩ.

На какво искате да научите хората, които посетиха лекцията Ви?

Не на нещо особено… Може би на това как да въведат съвременното изкуство в себе си? …или поне да опитат?

„Скицирайте“ себе си с 3 думи?

С думи не се скицира… (…май станаха 5 думи…:)

 

Лекцията на Лъчезар Бояджиев на 9 март във VIVACOM Art Hall постави началото на тазгодишното трето издание на курса „Въведение в съвременното изкуство“, което се организира от фондация „Отворени изкуства“ и цели да запознае българската публика с основните теми, идеи и творци на съвременното изкуство по света и у нас, като зададе контекст за разбирането, разчитането и възприемането му през погледа на някои от най-успешните български съвременни артисти. От 2012 посещението на курса е безплатно с подкрепата на VIVACOM Фонд.

 

Програма на лекциите за 2013г.:

9 март – „Концептуализъм с човешко лице“ – Лъчезар Бояджиев

23 март – „В здрача на пост-медията. Всичко е дигитално, но можем ли да говорим за дигитално изкуство?“ – Красимир Терзиев

6 април -„Психоанализа, съвременно изкуство и разширените диспропорции на естетическото съзнание“ – Петер Цанев

20 април – „Съвременна фотография“ – Борис Мисирков и Георги Богданов

18 май – „Сайт-специфик арт. Да преместиш работа, означава да я разрушиш“ – Правдолюб Иванов

8 юни – „Исторически контекст на съвременното пърформанс изкуство. Жива акция в ерата на мобилния интернет“ – Боряна Росса

 

Vivacom Art Hall, София, ул. „Ген. Гурко“ 4

Час: 14 – 17 часа

Вход свободен

Записване на адрес: info@openarts.info

 

Share Button