Терапия за душата

  • love1

    love1
    снимка: Илиян Ружин

  • love2

    love2
    снимка: Илиян Ружин

  • love3

    love3
    снимка: Илиян Ружин

Място, което ги прави по-добри и по-свободни – това е театърът за Иво Желев и Силвия Станоева – актьорският тандем, който ще търси пътя към любовта в постановката на театър МОМО, „Любовта на съвременните роботи“.
Двамата актьори са с номинации за Икар 2013 за спектакъла „Клер, Мадам, Соланж“, реж. Касиел Ноа Ашер.


снимка: Илиян Ружин

Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в този спектакъл?

Иво: Да си разделя ума на три. Обикновено успявам до две… две и половина (Смее се…), но този път трябваше да го разделя на три.

Силвия: Предизвикателството е, че в постановката има 3 различни текста, 3 абсолютно различни персонажа, 3 различни костюма. Толкова бързо преминаваш от единия образ в следващия, че нямаш време за адаптация. Трябва просто да намериш бутон в себе си, чрез който да превключиш към следващия персонаж.

А кой от трите си персонажа в спектакъла чувствате най-близък?

Силвия: Този от втората пиеса, защото е силно игрови и влиза в ярко изразени мъжко-женски взаимоотношения.

Иво: Винаги, когато има нещо лесно, означава, че трябва да ми светне червената лампа. Имам предвид, че нито едно от нещата не ми е лесно. В единия образ, например, аз си уговарям среща, за да бъда изяден. Аз съм жертвата на един жесток акт, който в същото време желая. Това не ми е лесно въобще, защото съм точно обратният тип човек.

Това означава ли, че в живота не ти се случва често да си в ролята на жертва?

Иво: Не. Не ми се случва, защото съм жив и издръжлив. Опитвам се да не изпадам в ситуации, в които да се замислям от кои съм – от потисниците или от жертвите.

Образите ви в постановката излизат от рамките на традиционното. В живота случва ли ви се същото или се придържате към нормите на обществото?

Силвия: Аз лично смятам, че в живота съм доста по-скучен човек. Например, не правя стриптийз, имам предвид професионално. (Смее се…) Именно затова толкова харесвам работата си, защото в театъра мога да вляза в чужда кожа, докато в живота имам повече задръжки. На сцената обаче забраните падат, тоест мога да си позволя да видя докъде бих могла да стигна.


снимка: Илиян Ружин

Самотни ли са хората в наши дни според вас?

Иво: Според мен, да. Самотата е най-голямата болест на съвременния човек.
Самотата и страхът от самота са най-коварните неща, които могат да ти се случат. Те обаче могат да бъдат и мощен двигател за осъществяване на безсмъртни подвизи. (Смее се …)

Как си представяте любовта след 50 години, например?

Иво: Аз си мисля, че всяко нещо, което е истинско, си заслужава да живее дълго и да бъде безсмъртно. Любовта си я представям във вида, в който я има и сега. Да видиш някой, да изтръпнеш и да си даваш сметка, че в негово присъствие ти можеш да бъдеш единствено и само добър и честен. Това е любовта, в която вярвам и която мисля, че ще се запази.

Най-лудото нещо, което сте правили от любов?

Иво: Най-лудото нещо ли?! Ами, изкачвал съм 50 метрова сграда. Не съм сигурен, че бих го повторил някога, обаче си беше доста лудо.

Силвия: Ами така като ми зададете въпроса… то има толкова много лудости, че направо ми е трудно да се сетя. (Смее се…) Случвало ми се е, например, да остана без пари, за да купя подаръци на любими хора. Случвало ми се е, когато бях в гимназията, да се докарам до анорексия заради момче. Като цяло смятам, че животът трябва да се живее със страст. Въпреки задръжките, за които казах. Щом има любов, трябва да има…бяс. (Смее се…)

снимка: Илиян Ружин

За вас театърът е?

Силвия: Свобода, тук товарите и задръжките, които имам в реалния живот, падат.

Иво: Терапия… Театърът е моята легална среда, в която мога 2-3 пъти в месеца да си беснея и после да бъда по-добър, по-честен и повече да се влюбвам. (Смее се…)

 

Share Button