Ежедневието ни е забързано. Същото е и с любовта.

  • _DSC4732

    _DSC4732

  • _DSC4929

    _DSC4929

  • _DSC4983

    _DSC4983

  • снимка: Илиян Ружин

    снимка: Илиян Ружин

  • снимка: Илиян Ружин

    снимка: Илиян Ружин

  • снимка: Илиян Ружин

    снимка: Илиян Ружин

„…Хората са забързани, отчуждени и самотни, търсят се, но не се намират…“ – това ни споделя режисьорът Веселин Димов преди премиерата на спектакъла си “Любовният живот на съвременните роботи“ във VIVACOM Art Hall, с който театрална компания Момо ще отбележи петата си годишнина.

Веселин Димов  е едно от значимите имена на независимата театрална, танцова и експериментална сцена в България. Той е създател на театрална компания “Момо”, съучредител и член на Асоциация за свободен театър и един от организаторите на първия фестивал за свободен театър “Яйца от свободни кокошки”.

снимка: Илиян Ружин

Защо избра да отбележиш юбилея на театрална компания Момо, точно с този спектакъл?

Осъзнаването, че е юбилей дойде след като ми хрумна да направя този спектакъл. Първо се появи името „Любовният живот на съвременните роботи”, после се появиха текстовете, а постепенно във времето се избистри и идеята. След като намерих точни хора, които се вписват в представата ми за персонажите, реших, че е дошъл моментът за реализация.

Как се спря именно на тези трима автора? Какво те грабна в техните произведения?

Основният текст, върху който е изградена постановката и който ме провокира за нейното създаване, е един текст на френския драматург Бернар Мари Колтес  „В самотата на памуковите полета”. Това е автор с интересна съдба, който умира от СПИН. През последните си години, осъзнавайки съдбата си, той разказва за отчуждението между хората, за чувството им за вина, за самотата им. Пиесата е писана през 80-те години на миналия век, но авторът някак е предусещал как ще градират в бъдеще отношенията между хората. Текстът е дълбок, поетически, многопластов, много труден за поставяне на театрална сцена. Затова реших да го съчетая с две съвременни пиеси, които са по-атрактивни и игрови. И двете са писани след 2000 г. Едната от тях е много известна, по нея беше направен филма „Отблизо“ през 2004 г. От нея ще пресъздадем сцената, която се развива в стриптийз бар. Другата съвременна пиеса разказва за среща между дилър и клиент. В нея става въпрос за търговия, любов, пари, секс…

Различна ли е представата на съвременните хора за любовта според теб?

Мисля, че да. Ако трябва да направим паралел между музиката и любовта, ще видим, че през 80-те музиката беше по-бавна, песните бяха по -дълги, текстовете значеха нещо. Сега ежедневието ни е забързано, в синхрон с това и музиката се променя. Променила се е и любовта. Тогава парите не са били такъв бог, както са сега. Различен е и начинът, по който хората се срещат.

Мислиш ли, че любовта и парите имат взаимовръзка?

Да, но това не ни прави по-щастливи. Когато е публикуван, текстът на „В самотата на памуковите полета” е  бил скандален, защото любовта е разгледана като търговска сделка, но погледнато от съвременна гледна точка, това е реалност.

снимка: Илиян Ружин

Защо избра именно Иво и Силвия за пиесата?

Гледах ги в Студио 5 и много ми хареса химията, която има между тях, страстта, с която пееха. Грабна ме и начинът, по който реагираха на предложението ми – с огромно желание и ентусиазъм. Иво и Силвия са от различния тип български актьори – амбициозни, мотивирани, не се боят да пробват непознати неща и работят наистина много сериозно. Те все още не са загубили тръпката от играта. Пожелавам им да не я губят никога.

Най-голямото предизвикателство за теб в работа ти по спектакъла?

Пиесата е в три части. Сюжетът на спектакъла започва от контакт между мъж и жена във виртуалното пространство. Преминава през отношенията на двойка, която отдавна е приключила своята връзка, но все още изпитва наркотична зависимост един от друг. Приключва с жена, която търси мъж, за да го изяде… и го намира. Той е съгласен, защото иска да се освободи от бремето на съществуването си, иска да стане част от някой друг.

Всъщност, най-голямото предизвикателство за мен беше фактът, че текстът за финалната част е писан за двама мъже: дилър и клиент, а в моята постановка единият персонаж е жена, която пресъздава този образ.

Основната идея, по която се водих докато режисирах спектакъла, е да покажем, че в любовта няма разделение на половете. Счита се, че мъжката сълза е нещо много ценно, защото се случва много рядко. И ако мога със спектакъла си да предизвикам поне една сълза в мъжката част от публиката, това ще е признанието за мен, че магията се е случила.

Какво биха казали хората за постановката след 50 години?

Това е любопитен въпрос… (Смее се.) Не съм сигурен под каква форма би съществувал театъра тогава. Ако технологиите се развиват с подобни темпове, представям си хората в бъдещето да са два типа – едните ще обитават огромни мегаполиси, в които ще се предлагат всички възможности за динамичен начин на живот, а другите хора ще се върнат обратно към природата и духовното. Те ще живеят в нещо като облагородени пещери, в които ще кипи бурна артистична дейност.

3 Театрална компания Момо

снимка: Илиян Ружин

Как виждаш бъдещето на съвременния театър в България?

Независимият сектор на театъра ще стане по-силен от комерсиалния, конвенционален театър, защото актьорите са хора свободни по душа. Те искат да имат възможност да избират ролите и пространството, на което ги реализират.

Тенденцията в съвременния свободен театър е да е по-близо до хората, да се играе на места, които хората посещават в свободното си време, когато релаксират – клубове, барове, изложбени зали и т.н. Тези места дават свобода на актьорите, защото няма костюми, декори – единствено те и образите, които пресъздават.

Най-щурото нещо, което си правил от любов?

Много щуротии съм правил от любов, но най-ярко си спомням, когато бях в гимназията.  От любов скочих в канала на Зона Б5. Не знам дали бих го направил отново.. (Смее се.)

 

Share Button