Мартин Скорсезе в Берлин

  • Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро по време на снимките на „Шофьор на такси” (САЩ 1976);

    Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро по време на снимките на „Шофьор на такси” (САЩ 1976);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Мартин Скорсезе, Леонардо ди Каприо и Мат Деймън по време на снимките на „От другата страна” (САЩ 2006);

    Мартин Скорсезе, Леонардо ди Каприо и Мат Деймън по време на снимките на „От другата страна” (САЩ 2006);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Джони Барнс и Робърт Де Ниро в сцена от филма „Разяреният бик” (САЩ 1980);

    Джони Барнс и Робърт Де Ниро в сцена от филма „Разяреният бик” (САЩ 1980);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Уилям Дефо в сцена от филма „Последното изкушение на Христос” (САЩ 1988);

    Уилям Дефо в сцена от филма „Последното изкушение на Христос” (САЩ 1988);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Рей Лиота, Робърт Де Ниро, Пол Сорвино, Мартин Скорсезе и Джо Пеши по време на снимките на „Добри момчета” (САЩ 1990);

    Рей Лиота, Робърт Де Ниро, Пол Сорвино, Мартин Скорсезе и Джо Пеши по време на снимките на „Добри момчета” (САЩ 1990);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Микаел Балхаус на снимачната площадка на „Цветът на парите” (САЩ 1986);

    Микаел Балхаус на снимачната площадка на „Цветът на парите” (САЩ 1986);
    снимка © Sikelia Productions, New York

  • Аса Бътърфийлд и Мартин Скорсезе по време на снимките на „Хюго” (САЩ 2011);

    Аса Бътърфийлд и Мартин Скорсезе по време на снимките на „Хюго” (САЩ 2011);
    снимка © Sikelia Productions, New York

Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро по време на снимките на „Шофьор на такси” (САЩ 1976); снимка © Sikelia Productions, New York

Тази седмица се местим в Берлин, където на 9 януари беше открита първата ретроспективна изложба, посветена на творчеството на американския кино ветеран Мартин Скорсезе.

По този случай режисьорът отвори богатите си архиви, така че феновете му да могат да видят на живо истински реликви като напоената с кръв риза на Робърт Де Ниро от филма „Нос Страх” (1991) и изтърканите му боксови ръкавици от „Разяреният бик” (1980). Експозицията се провежда в „Дойче Кинематек”, музея за кино и телевизия на Потсдамер Плац и поглежда към петдесетгодишната любовна история на Скорсезе със седмото изкуство, благодарение на 600 експоната, включващи снимки, сторибордове, писма и мебели.

Мартин Скорсезе, Леонардо ди Каприо и Мат Деймън по време на снимките на „От другата страна” (САЩ 2006); снимка © Sikelia Productions, New York

Седемдесетгодишният носител на Оскар не успя да присъства на откриването, защото беше зает с монтажа на новия си филм „Вълка от Уол Стрийт”, петият с участието на Леонардо ди Каприо в главната роля, чието завършване беше забавено от урагана Санди, връхлетял Ню Йорк миналия октомври.

„Много от нещата, които можете да видите в изложбата, висяха по стените в офиса и апартамента ми”, обясни Скорсезе във видео послание, излъчено на откриването. „Надявам се тези предмети и експозицията като цяло да успее да ви предаде моята дълбоко вкоренена страст към киното”.

Джони Барнс и Робърт Де Ниро в сцена от филма „Разяреният бик” (САЩ 1980); снимка © Sikelia Productions, New York

Скорсезе предостави личната си колекция от сценарии, изпъстрени с ръкописни бележки, стари постери и фотографии на Музея за кино и телевизия, който съхранява архивите на филмови легенди като Фридрих Вилхелм Мурнау, Фриц Ланг и Марлене Дитрих. „Много колеги в САЩ са озадачени защо Скорсезе се съгласи да направи първата си ретроспективна изложба в Германия, а не в родината си”, сподели пред „Дойче веле” Нилс Варнеке, един от двамата куратори на берлинската експозиция, прекарал първите месеци на 2012 г. в задълбочено разглеждане и пресяване на архивите на режисьора. Ко-кураторката Кристина Ясперс обясни, че вероятната причина Скорсезе да приеме поканата е, че „в продължение на много години филмотеката е помагала за възстановяването на стари филми. Това обстоятелство го кара да се чувства като у дома си тук”. За никой не е тайна, че съхраняването на филмовото наследство за бъдещите поколения е кауза близка до сърцето на режисьора. Преди години той призова Кодак да разработи цветоустойчив материал и мобилизира подкрепата на прочути колеги, сред които Стивън Спилбърг, Стенли Кубрик и Вернер Херцог. Голяма част от кореспонденцията му на тази тема също може да се види на изложбата.

Уилям Дефо в сцена от филма „Последното изкушение на Христос” (САЩ 1988); снимка © Sikelia Productions, New York

В рамките на експозицията е показана вечерната рокля в цвят горчица на Кейт Бланшет, в която тя взе Оскар за превъплъщението си като Катрин Хепбърн във филма „Авиаторът” (2004), както и парцаливия костюм на ди Каприо от филма „Бандите на Ню Йорк” (2002). Феновете на Скорсезе ще могат да се запознаят с начина на работа на режисьора, благодарение на писмата, в които той и Де Ниро обсъждат изграждането на образите в съвместните им филми, както и на ръчно рисуваните сторибордове на „Шофьор на такси” (1976) и „Коварни улици” (1973).

„Единствената насока, която ни даде при подготовката, беше да не се фокусираме прекалено много върху насилието, тъй като работата му често е разглеждана от критиците в тази светлина”, споделя още Нилс Варнеке. „И наистина е така, ако се потопите в цялостното му творчество, насилието присъства в много малка част от него”.

Рей Лиота, Робърт Де Ниро, Пол Сорвино, Мартин Скорсезе и Джо Пеши по време на снимките на „Добри момчета” (САЩ 1990); снимка © Sikelia Productions, New York

Аудиогидът на изложбата е записан от Скорсезе и неговия дългогодишен сътрудник и близък приятел оператора Микаел Балхаус. Заедно те са направили шест от най-известните филми на режисьора, сред които „Добри момчета” (1990), „Невинни години” (1993), „Бандите на Ню Йорк” (2002) и “От другата страна” (2006), който му донесе Оскар за най-добър режисьор.

Микаел Балхаус е оказал значително влияние върху естетиката на Скорсезе, който открил работата му в началото на седемдесетте години на миналия век. Режисьорът бил впечатлен от плавното движение на камерата, което Балхаус бил разработил в периода, в който си сътрудничел с Райнер Вернер Фасбиндер. През 1985 г. Скорсезе взел Балхаус в Америка, където двамата развили отличителния визуален стил, превърнал се в модел на подражание за множество режисьори по целия свят.

 Микаел Балхаус на снимачната площадка на „Цветът на парите” (САЩ 1986); снимка © Sikelia Productions, New York

Изложбата е разделена на три секции: в първата фокусът пада върху дома на Скорсезе в нюйоркския квартал „Малката Италия”, където израства. Тук сред основните акценти са кухненската маса на родителите му и снимки от сватби и различни семейни събирания.

Във втората секция Скорсезе е разгледан като страстен куратор и познавач на историята на киното, работил неуморно за възстановяването на немалко класически кино шедьоври. Последната част изследва естетиката на американския режисьор в игралните и документалните му филми.

Аса Бътърфийлд и Мартин Скорсезе по време на снимките на „Хюго” (САЩ 2011); снимка © Sikelia Productions, New York

След закриването й на 12 май експозицията ще гостува първо в Торино, а след това и в Женева.

Martin Scorseses Videobotschaft zur Ausstellungseröffnung am 9. Januar 2013 from Deutsche Kinemathek on Vimeo.

Share Button