Хари Зайдлер: архитектът, който подмлади Австралия

  • Хари Зайдлер

    Хари Зайдлер
    © Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Къщата „Роуз Зайдлер”, Сидни, 1948-50

    Къщата „Роуз Зайдлер”, Сидни, 1948-50
    © Marcell Seidler / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Къщата на Хари и Пенелопе Зайдлер в Килара, Сидни, 1967

    Къщата на Хари и Пенелопе Зайдлер в Килара, Сидни, 1967
    © Max Dupain / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Площад „Австралия”, Сидни, 1961-67

    Площад „Австралия”, Сидни, 1961-67
    © Max Dupain / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Централният офис на Шел в Мелбърн, 1985-89

    Централният офис на Шел в Мелбърн, 1985-89
    © John Gollings / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Къщата „Бърман”, Нов Южен Уелс, 1996-99

    Къщата „Бърман”, Нов Южен Уелс, 1996-99
    © Eric Sierins / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

  • Владимир Белоголовски на откриването на изложбата „Колаборативен дизайн” във VIVACOM Art Hall

    Владимир Белоголовски на откриването на изложбата „Колаборативен дизайн” във VIVACOM Art Hall
    © VIVACOM Art Hall

Хари Зайдлер © Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

Наричат го един от най-великите архитекти модернисти, бил е ученик на Валтер Гропиус и е работил с Марсел Бройер. Роден е в Австрия, но е живял в Англия, Канада и Съединените щати преди да се установи за постоянно в Австралия, където революционизира архитектурата и създава най-знаковите си сгради. Към непреходната стойност на дизайна, който създава, ни връща  Владимир Белоголовски, архитектурен критик и публицист с международно значение, който започва да изследва работата му през 2010 г. и решава да му посвети мащабна ретроспектива, която днес обикаля света. От 10 януари до 10 февруари изложбата със заглавие „Колаборативен дизайн” гостува в Телефонната палата, където любителите на архитектурата ще се запознаят с някои от най-отличителните проекти на Хари Зайдлер и интересната му житейска история, преминала през четири континента.

Владимир Белоголовски сподели специално за блога на VIVACOM Art Hall какво точно го е впечатлило в работата на Хари Зайдлер и защо днес неговото архитектурно наследство трябва да бъде реабилитирано.

Как открихте Хари Зайдлер?

Стана доста случайно и неочаквано. Аз всъщност нямах представа кой е Хари Зайдлер до 2010 г. Тогава моят приятел архитект Анхел Фернандес Алба ме помоли да замина за Аделейд – мъничко градче в Австралия, за да представя негова изложба и да изнеса лекция за испанската архитектура. На път за там се срещнах с Емилио Амбас, известен архитект, живеещ понастоящем в Ню Йорк, и го разпитах за Австралия, при което той веднага ми заговори за Хари Зайдлер, за невероятната му архитектура и вълнуващ живот. Заинтригувах се и започнах да правя проучвания за него. Когато пристигнах в Сидни, видях навсякъде сградите му – небостъргачи, къщи, офис здания – и, разбира се, мигновено се влюбих в тях. Свързах се с Пенелопе Зайдлер и я попитах дали иска да направим малка изложба, посветена на съпруга й, и тя ми отвърна: „А защо не организираме световно турне!”. И така започна всичко – потърсих възможни локации по света, където да гостуваме, и разработих изложбата с помощта на офиса на Зайдлер, който в момента е доста по-малък, но все още работи.

Къщата „Роуз Зайдлер”, Сидни, 1948-50 © Marcell Seidler / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

И подготвяте книга, посветена на живота и работата на Зайдлер.

Да, в момента работя по книгата, която се очаква да излезе през март 2014 г. Стана наистина голям проект и дори бях решил да запиша докторантура по Зайдлер. Говорих с Кенет Фрамптън от Колумбийския университет в Ню Йорк, но той ми каза, че би ми отнело много време, което в крайна сметка ме отказа от начинанието.

Споменахте за това как в Австралия, където се премества през 1949 г., Зайдлер е същинска знаменитост. Но може би малцина знаят, че всъщност той е роден в Австрия. Съществували ли са някакви по-специфични причини – политически, културни или от личен характер, които са го накарали да поеме към едно място, толкова отдалечено от големите културни столици на света?

Единственото нещо, което го привлякло, бил фактът, че родителите му се били преместили в Австралия веднага след края на Втората световна война. През 1938 г. той и неговият брат напуснали Австрия заради ескалирането на омразата срещу евреите и отишли в Англия. През 1940 г. били интернирани в лагер, първо в Ливърпул и после на остров Ман, откъдето успели да избягат на кораб, който ги отвел в Канада. Междувременно, родителите им вече се били устроили в Австралия, където чичовците на Зайдлер ръководели изключително успешен бизнес. През 1948 г. Хари получил бизнес предложение от майка си да проектира и построи къща за семейството в Австралия. Отговорил й, че ще приеме само при едно условие: ако му купи билета дотам (който навремето бил непосилно скъп), но през Бразилия, където искал да остане за известно време, за да се запознае с Оскар Нимайер, а и защото Бразилия по онова време била единствената страна в света, където се строяла модерна архитектура. Така Зайдлер заминал за Бразилия, прекарал там около два месеца, запознал се с Нимайер, през 1949 г. пристигнал в Сидни и набързо построил поръчаната от майка му къща.

И това е прочутата къща „Роуз Зайдлер”.

Точно така. Интересното за нея е, че не Зайдлер всъщност я проектирал. Къщата била построена по предварително създаден проект на Бройер по времето, когато двамата работели заедно в Съединените щати. Зайдлер просто взел готов модел на къщата, представил го на майка си, получил одобрение и донесъл със себе си дори и интериорното обзавеждане. Внесъл я отвън, така да се каже, без да вземе предвид местните условия, слънцето, светлината, климата. След нея Зайдлер реализирал други две подобни къщи, които също не били оригинални произведения и много наподобявали работата и стила на Бройер. Отнело му доста време преди проектите му да се откъснат от сферата на абстрактното и да възприемат местните условия и начин на живот.

Къщата на Хари и Пенелопе Зайдлер в Килара, Сидни, 1967 © Max Dupain / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

Между критиците тече дългогодишен спор за това доколко работата на Зайдлер е повлияна от Баухаус и модернизма и до каква степен тя е регионалистична, вземаща предвид местните условия и културни особености. Вие на чия страна сте в този дебат и как бихте дефинирали отличителния подход на Зайдлер?

От самото начало неговата архитектура е своеобразно продължение на идеите и работата на Гропиус и Бройер до такава степен, че понякога е трудно да се открие разликата между тях. Също така в началото на кариерата си Зайдлер не се интересува да преосмисли, промени или пресъздаде радикално архитектурата, така че просто продължава и усъвършенства идеите на менторите си. През 1967 г. той проектира и построява къща за себе си и съпругата си в Килара, която е дело вече на зрял архитект. Този проект става неговият манифест, изразява напълно промяната във философията му и намирането на оригинален почерк. Става въпрос за бетонна конструкция с много голяма площ – над 400 кв. метра. Бюджетът е без значение, защото семейството може да си го позволи. Също така мястото е доста необичайно, което го задължава да вземе под внимание географските и климатичните му особености.

Така постепенно се осъществява преходът от ранните му творби – геометрични и ортогонални, към по-късните му проекти през 60-те и 70-те, които се разчупват, стават по-флуидни и гъвкави, под влиянието на Нимайер и Льо Корбюзие.

През 60-те Зайдлер започва също така да колекционира модерно изкуство.

Да, защото в новата си къща разполага с огромно свободно пространство, което решава да запълни с произведения на изкуството. Но Зайдлер не просто колекционира модерно изкуство, той колекционира специфични произведения. В началото на 60-те години се запознава с работата на Норман Карлбърг. Зайдлер е толкова впечатлен от творбите му, че веднага се свързва с него и му предлага съвместно сътрудничество. От онзи момент нататък можете ясно да видите как архитектурата му претърпява влиянието на Карлбърг, както и това на американските експресионисти Чарлз О. Пери и Франк Стела, благодарение на които архитектът възприема формите на кръга, полукръга и квадранта. През 1967 г. построява прочутия площад „Австралия” в Сидни, който бележи началото на нова методика в работата му, основана на кръговата геометрия.

Докато е в Рим, Зайдлер открива Франческо Боромини и веднага въвежда в новите си работи овалните форми и вълнообразните фасади, характерни за италианеца. Изобщо интересното при Зайдлер е, че непрекъснато се променя, никога не е статичен, но стилът му си остава разпознаваем. На критиците им е трудно да видят оригиналния му принос към архитектурата, именно защото той абсорбира като гъба идеите на други архитекти, претворявайки ги в собствения си стил и пречупвайки ги през собствения си поглед.

 Площад „Австралия”, Сидни, 1961-67 © Max Dupain / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

През 1948 г. Зайдлер заявява: „Настоящите строителни практики в Австралия са отживелица. Имат нужда от подмладяване”. По какъв начин Зайдлер променя австралийската архитектура?

Когато пристига в Австралия, критиците нападат Зайдлер за това, че не взима предвид локалните характеристики, но истината е, че по онова време в Австралия не съществувала местна архитектура. Строяли се предимно тухлени сгради в английски стил, в които нямало нищо уникално, със същия успех могли да бъдат пренесени навсякъде по света. Именно Зайдлер е първият, който развива език и стил, възприет впоследствие като типичен за Австралия.

Говорихте за референциалността и историцизма в работата на Зайдлер. Той е известен и с това, че много силно е разкритикувал постмодернизма в архитектурата. Какви според вас са причините за това негово противопоставяне?

Постмодернистите от Робърт Вентури нататък остро критикуват работата и философията на модернистите като Мис ван дер Рое, Валтер Гропиус и т.н., т.е. всички и всичко, в което Зайдлер вярва. Затова той им го връща като ги упреква, че проектите им са твърде изкуствени и че използват историята като външна украса и повърхностна декорация. Зайдлер е много красноречив и отворен в нападките си и стига дотам да нарече постмодернизма „маскарадна архитектура”. С времето става демоде и бива забравен, което е и причината днес да не бъде широко познат. Когато Кенет Фрамптън написа известната си история на архитектурата, отидох при него и го попитах защо не е включил Хари Зайдлер в нея. Той просто ми отговори, че било въпрос на недоглеждане от негова страна. Аз вярвам, че причината да не го спомене е, че не го намира за достатъчно оригинален.

Централният офис на Шел в Мелбърн, 1985-89 © John Gollings / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

Нарекли сте изложбата „Колаборативен дизайн”. Споменахте за това как Зайдлер е работил с множество артисти, художници и скулптори, които малко или повече са оказали влияние върху самия него. Не мислите ли, че именно колаборативния характер на архитектурата му го прави отново актуален в този исторически етап?

Така е наистина. В началото Зайдлер не познавал никого. Започнал да се интересува от архитектура, докато бил затворен в лагер в Англия по време на Втората световна война, където срещнал много архитекти, интернирани по същото време. Докато учел в Университета в Манитоба в Канада, той съвсем случайно попаднал на книгата на Зигфрид Гидион „Пространство, време и архитектура”, в която за пръв път прочел за Баухаус, Гропиус и Боромини. И какво направил? Отишъл право при Гропиус в Щатите, който по това време бил декан в Харвардския университет, срещнал се с него и станал негов ученик. Просто решил, че Канада не му е достатъчна, и се записал в Харвард, защото искал най-доброто, мечтаел да бъде в обкръжението на най-добрите и не изпускал възможностите, които се отваряли пред него. Такъв бил през целия си живот – търсил, запознавал се с големи личности, черпил с пълни шепи от тях и отразявал влиянието им в работата си.

Къщата „Бърман”, Нов Южен Уелс, 1996-99 © Eric Sierins / Harry Seidler & Associates Pty Ltd.

Какво съвременните архитекти могат да научат от Хари Зайдлер?

Преди всичко, неговата позиция, убежденията и принципите му – той наистина вярвал в това, което правел, и го правел по своя си начин. Представял само едно предложение на клиента, имал ясна визия и винаги знаел какво искал да постигне.

Другото нещо, което младите могат да научат от Зайдлер, е вдъхновението, идващо от най-различни области извън архитектурата. Работата му е основана на логиката и систематичността, но също така, ако не и повече, на изкуството. Той не се притеснявал да използва картина или статуя като източник на вдъхновение. Днес прекалено много архитекти, независимо колко са известни, се опитват да обяснят функционално всеки елемент в проектите си. Всичко е изчислено, преценено, рационализирано и се избира, защото е функционално, а не красиво. Работата на Зайдлер е синтез от технология, архитектура, изкуство и история. Тя е функционална, но и красива едновременно. Това е важно да научим днес – че функционалността и икономичността не могат и не трябва да изместят красотата и изкуството от архитектурата.

 Владимир Белоголовски на откриването на изложбата „Колаборативен дизайн” във VIVACOM Art Hall © VIVACOM Art Hall

Владимир Белоголовски е основател на базираната в Ню Йорк организация „Интерконтинентъл Кураториъл Проджект”, която се занимава с организирането, курирането и проектирането на архитектурни изложби по целия свят. Той завършва архитектура в Купър Юниън, Ню Йорк, и е издал над 159 статии в американски, европейски и руски издания. Автор е на няколко книги, сред които „Феликс Новиков” от поредицата „Майстори на съветската архитектура”, „Зелената къща”, посветена на водещи устойчиви проекти, и „Съветски модернизъм: 1955-1985” в съавторство с Феликс Новиков.

Белоголовски е кореспондент в Америка за руския журнал за архитектура „TATLIN”. Куратор е на множество изложби, сред които чуждестранната секция на Руския павилион в 11-тото издание на Венецианското биенале, ретроспективата на Анхел Фернандес Алба в Кралската ботаническа градина в Мадрид, Испания, и изложбата „Зелената къща”, показана в рамките на Международния фестивал по архитектура в Москва през 2009 г. Представял е водещи руски архитекти в Центъра по архитектура в Ню Йорк и е изнасял лекции в университети и архитектурни центрове в Австралия, Китай, Хонконг, Латвия, Малайзия, Нова Зеландия, Испания, Русия и Съединените щати. Понастоящем работи над новата си книга „Хари Зайдлер: Изкуството на сътрудничеството”, която ще бъде издадена през 2014 г., и е куратор на пътуващата изложба, посветена на живота и архитектурното наследство на Хари Зайдлер.

Интервю: Димитър Пижев

Share Button