Балони, джаз и блус

  • Страница от „Приключенията на Обадая Олдбък” на швейцарския художник Родолф Тьопфер.

    Страница от „Приключенията на Обадая Олдбък” на швейцарския художник Родолф Тьопфер.

  • Пропагандната карикатура „Присъедини се или умри” от Бенджамин Франклин, публикувана през 1754 г. във в. „Пенсилвания Газет”.

    Пропагандната карикатура „Присъедини се или умри” от Бенджамин Франклин, публикувана през 1754 г. във в. „Пенсилвания Газет”.

  • Героят Гастон Лагаф на белгийския художник на комикси Андре Франкин.

    Героят Гастон Лагаф на белгийския художник на комикси Андре Франкин.

  • Героите Спиру и Фантазио.

    Героите Спиру и Фантазио.

  • Героят Лъки Люк, създаден от белгийския художник на комикси Морис Де Бевере, познат с псевдонима Морис.

    Героят Лъки Люк, създаден от белгийския художник на комикси Морис Де Бевере, познат с псевдонима Морис.

  • Луис Армстронг и съпругата му Люсил в римски ресторант през 1949 г.

    Луис Армстронг и съпругата му Люсил в римски ресторант през 1949 г.

Щом чуят думата „комикс”, мнозина мигновено си представят червените гащи на Мики Маус или, в най-лошия случай, гумения клин на Батман и лузърската физиономия на Тоби Магуайър в трите екранизации на поредицата за Спайдърмен, режисирани от Сам Рейми. Въпреки преобладаващата популярност на героите от американските комикси, истината е, че всъщност тази художествена форма се заражда в Европа и по-точно в Швейцария през далечната 1827 г. от ръката на талантливия Родолф Тьопфер. През 1837 г. той публикува „Приключенията на Обадая Олдбък”, със скромната дължина от 40 страници, която се счита за първата комиксова книга. През 1842 г. „Приключенията на Обадая Олдбък” става първият комикс, издаден в Съединените щати.

Според някои историци, действителният родител на съвременните рисувани картинки с речеви балони, всъщност не е Тьопфер, а Бенджамин Франклин, който през 1754 г. създава първата карикатура, публикувана в американски вестник. Тя представлява илюстрация на насечена змия със съпътстващия лозунг „Присъедини се или умри”. Предназначението на изображението било да подтикне колониите да се обединят помежду си и да основат Съединените щати. Така още от самото начало комиксът утвърждава своята културно-политическа функция, която остава негова основна черта и до днес.

Именно тези характеристики на комикса като отражение на обществото и документ на времето си ще бъдат изследвани в една от най-интересните изложби, които са гастролирали в Телефонната палата през последната една година – „Балони, джаз, блус”, осъществена от Делегация Валония-Брюксел в партньорство с Министерството на културата и VIVACOM Art Hall. Експозицията представя различни автори от Валония и Брюксел, които интерпретират духа на джаза и неговите разнообразни течения и поджанрове чрез изразните средства на комикса. Белгия не е случаен избор, защото едни от най-обичаните и оригинални герои като Тентен, Гастон Лагаф, Спиру и Фантазио, Смърфовете, Астерикс и Лъки Люк, се раждат в тази малка, но изключително динамична европейска държава с утвърдени традиции в изкуството на комикса, пресъздаващо по забавен начин местното общество, неговия живот, нрави и богато въображение.

Всички произведения в изложбата се основават на истории, вдъхновени от емоцията на джаза. Ще можете да видите биографични разкази в картинки за тромпетисти, саксофонисти, певици и други музиканти, чието житие е изпълнено с одимените атмосфери на музиката на Ню Орлиънс, Ню Йорк или подземията на Сен-Жермен-де-Пре. Авторите са използвали богата гама от изразни средства като моливи, мастило, гваш и водни бои, които следват ритъма на джаза и извикват в съзнанието памукови плантации, атавистични суеверия, изгарящо слънце, тъмна като нощ кожа, пищящи от страст саксофони и запотени тела, прекършени във вихъра на диви танци.

На официалното откриване на експозицията на 19-ти декември от 19 часа във VIVACOM Art Hall ще има джаз концерт на певицата Детелина Георгиева, с акапелни изпълнения на джаз класики и акомпанимент на цигулка.

Ето какво ни разказаха организаторите на изложбата за това как се е зародила идеята за нея, за историята и отличителните черти на белгийските комикси, основните стилове в тях и защо джазът и комиксът не спират да очароват съвременните хора.

Как се зароди идеята за изложбата “Балони, джаз, блус”?

Две институции стоят зад тази идея – Валония-Брюксел Интернасионал, с г-н Жан-Ноел Блум, инициатор и координатор на изложбата, и прочутият Белгийски център на комиксите, с неговия председател г-н Жан Окие, който е и куратор на изложбата. “Балони, Джаз, Блус” бе създадена през юни 2004 г. и представена за пръв път в рамките на небезизвестния Международен джаз фестивал в Монтрьо.

Какво общо имат комиксите и джазът като изразни средства?

Тази изложба отразява значението на джаза в комиксите от Валония-Брюксел, както и това на артистите от Валония и от Брюксел в историята на европейския джаз. Нейната цел е да събере и сближи любителите на комиксите и феновете на джаза и блуса.

Разкажете нещо повече за авторите, представени в изложбата?

Изложбата представя работите на неколцина художници на комикси от Валония-Брюксел, с различен произход и възраст, сред които Морис (Лъки Люк), Пейо (Смърфовете), Андре Франкин (Гастон Лагаф), както и съвременни творци като Косу и Луи Жос.

Какво отличава комиксите от Валония и Брюксел? Какво е характерното за тях?

Във френскоговорещата част на Белгия, комиксите са истинска институция! Повечето къщи в региона притежават колекция или библиотека, посветена на комиксите, повече от половината от издадените в Брюксел книги са албуми, и има повече от хиляда художници и автори, които от приблизително сто години превърнаха Валония-Брюксел в земята на комиксите. Появило се за пръв път във вестниците и списанията, това течение в деветото изкуство се състои от няколко школи – школата на Мерсинел с Жиже, Андре Франкин, Еди Паапе, Морис, Жан-Мишел Шарлие, Рене Госини; школата на Брюксел с Ерже, Едгар Жакоб, Пол Кувелие, Жак Мартен, Боб де Моор; и т. нар. „стил на големия нос” с автори като Грег, Морис Тильо, Тибет… Белгийските комикси се появяват в красиви албуми от картон в ЦМИК формат, който е и най-успешният. В днешно време обаче, издаването на комикси е доста диверсифицирано. С налагането на културните промени и демократизирането на производствените възможности, всички видове формати намират място в библиотеките. И въпреки че библиотеката си остава естествената свързваща единица между творците и читателите, комиксите успешно се адаптират в киното и видеоигрите. Отразявайки обществото, неговата действителност и въображение, темите на комиксите от Валония и Брюксел са изключително богати.

Комиксът и джазът кореспондират с различни сетива – едното е визуално, другото ангажира слуха. Как се осъществява преходът между тях? Какво се губи и какво се печели в превода?   

Успехът на комиксите се крие в способността да разкажеш история чрез образи и звуци, т.е. като създадеш необходимата атмосфера. Това е магията на тази изложба: не е нужно да сте запалени по комиксите  за да я разберете и оцените. Тя представлява селекция от красиви изображения, които всеки би искал да притежава в хола си. Поради тази причина различни типове публика – руснаци, тунисци, шотландци и виетнамци – я харесват. Любителите на комиксите откриват любимите си герои и светове. А що се отнася до почитателите на джаза, те изпитват дори лека ревност към художниците на комикси, защото героите, които създават, се ръкуват с Луис Армстронг в Ню Орлиънс.

По какъв начин комиксът и джазът успяват да съхранят значението си в епохата, в която живеем? Или са само останки от един отминал свят?

Джазът и комиксите със сигурност не са революционни изкуства. Музиката и комиксите постоянно се променят… и се развиват много бързо, което е характерно за всяко изкуство. Комиксите допадат и се харесват на всички прослойки от обществото. Малко по малко, това признание от естетическа, интелектуална и културна гледна точка, ги легитимира и им дава статуса на изкуство. Днес комиксите са навсякъде и заемат централно място в живота и културата ни.

Изложбата “Балони, джаз, блус” ще продължи до 6-ти януари 2013 г. във VIVACOM Art Hall.  Вход свободен.

Текст: Димитър Пижев

Share Button