Дракула и митът за вампирите

  • Кадър от филма „Носферату” (1921) на режисьора

    Кадър от филма „Носферату” (1921) на режисьора
    Ф. В. Мурнау с Макс Шрек в главната роля

  • „Дракула и митът за вампирите

    „Дракула и митът за вампирите"
    © Alef-cultural project management.

  • „Дракула и митът за вампирите”

    „Дракула и митът за вампирите”
    © Alef-cultural project management

  • „Дракула и митът за вампирите”

    „Дракула и митът за вампирите”
    © Alef-cultural project management

  • „Дракула и митът за вампирите”

    „Дракула и митът за вампирите”
    © Alef-cultural project management

  • „Дракула и митът за вампирите”

    „Дракула и митът за вампирите”
    © Alef-cultural project management

  • Кадър от филма „Дракула” (1931) на режисьора Тод Браунинг с Бела Лугоши и Хелън Чандлър в главните роли.

    Кадър от филма „Дракула” (1931) на режисьора Тод Браунинг с Бела Лугоши и Хелън Чандлър в главните роли.

  • Франсиско Гоя, 1797-1799.

    Франсиско Гоя, 1797-1799.

  • исунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс

    исунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс

  • Рисунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс

    Рисунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс

  • „Дракула и митът за вампирите”

    „Дракула и митът за вампирите”
    © Alef-cultural project management.

От 23 ноември 2012 г. до 24 март 2013 г. Миланското триенале на изкуствата представя изложба, посветена на едно от най-чудовищните създания на европейското въображение – „Дракула и митът за вампирите”.

Експозицията – създадена, продуцирана и организирана от „Алеф” в партньорство с Миланското триенале и в сътрудничество с виенския музей „Кунстхисторишес музеум”– наброява над 100 творби, измежду които картини, гравюри, рисунки, документи, исторически предмети, сценични костюми и видеоинсталации. Тя изследва образа на вампира в историческа, литературна, кинематографична и социологична перспектива. Става въпрос за същинско пътуване в света на вампирите, което взима под внимание както историческия контекст, така и съвременността, представяйки широка гама от антикварни предмети от миналото и дизайнерски обекти от настоящето, антични митове и известни личности.

„Дракула и митът за вампирите” © Alef-cultural project management.

Миланската изложба се нарежда сред богатата поредица от събития, с които през 2012 г. се отбелязва стогодишнината от кончината на Брам Стоукър, писателят, който през 1897 г. написва романа „Дракула” и се прочува благодарение на безсмъртния вампир, принц на нощта, вдъхновил през десетилетията множество последователи, поклонници и имитатори.

„Дракула и митът за вампирите” © Alef-cultural project management.

Образът на вампира, който за първи път се появява в средновековния фолклор, се радва на особена популярност през епохата на Просвещението и Романтизма, продължавайки и до днес да упражнява хипнотизиращата си власт върху малки и големи чрез саги като „Здрач”, телевизионния сериал на HBO „Истинска кръв” и последния филм на Тим БъртънТъмни сенки” с участието на Джони Деп.

„Дракула и митът за вампирите” © Alef-cultural project management.

Изложбата търси отговор на въпроса по какви неведоми пътища и причини вампирът внезапно се появява в съзнанието на европейците през XVIII в., и разглежда задълбочено фигурата на Дракула преди и след Брам Стоукър. Разделена е в три основи секции: първата се нарича „Действителността зад мита” и е курирана от Марго Раух, реставратор от музея „Кунстхисторишес музеум” във Виена. В тази част могат да се видят изключителни исторически документи и творби, сред които е първият портрет на граф Влад, живял през XV в. и често свързван с Дракула.

„Дракула и митът за вампирите” © Alef-cultural project management.

Втората секция се казва „Брам Стоукър: Дракула” и е реализирана в сътрудничество с „Брам Стоукър Естейт”. Тя изследва вампиризма от литературна гледна точка с фокус върху творбата на Стоукър, чрез бележници и документи на романиста, които се показват са първи път в Италия.

Кадър от филма „Дракула” (1931) на режисьора Тод Браунинг с Бела Лугоши и Хелън Чандлър в главните роли.

Третата част – „Смърт от светлина: киното и вампирите”, чийто куратор е италианският кинокритик Джани Канова – ни потапя в превъплъщенията на вампиризма на големия екран посредством оригинални плакати и видеопрожекции, от първите филми в черно и бяло от началото на XX в. до вампирските саги през последните години. Особено внимание е отделено на култовия филм „Дракула” (1992) на Франсис Форд Копола, от който са представени за първи път в Италия няколко оригинални сториборда. Централно място в тази част заемат доспехите по проект на дизайнера Ишиока Ейко, които Гари Олдман носи във филма.

Франсиско Гоя, 1797-1799.

Експозицията е допълнена от две интересни вариации по темата. Експертът по история на костюма Джулия Мафай предлага оригинална интерпретация на личността на вампира и, в частност, на жената вампир. Пищни сценични костюми хвърлят светлина върху образа на „жената вамп”, която сее разруха по пътя си с оръжието на съблазънта и чийто исторически прототип е кървавата графиня Елизабет Батори. В секцията „Дизайн на вампира” с автор архитектът Итало Рота са представени обиталищата на кралете на нощта и е засегната темата за ролята на Дракула като „строител на градове”.

Рисунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс.

Изложбата отделя специално място на прочутия италиански илюстратор и художник на комикси Гуидо Крепакс с осемнадесет неиздадени негови рисунки, които илюстрират срещата на Дракула с Валентина, една от най-известните героини на автора.

Рисунка от серията „Валентина се среща с Дракула” (1987) на Гуидо Крепакс.

Експозицията е осеяна от начало до край със сценографски въстановки и внушителни видеопрожекции, които въвличат и придружават посетителя в това емоционално и изключително интересно пътешествие в света на живите мъртъвци.

„Дракула и митът за вампирите” © Alef-cultural project management.

„Дракула и митът за вампирите” ще продължи до 24 март 2013 г. в рамките на Миланското триенале на изкуствата.

Работно време:

От вторник до неделя 10.30 – 20.30

Четвъртък 10.30 – 23.00

(Билетният център затваря един час по-рано)

Почивен ден – понеделник

http://www.triennale.org/it/

http://www.facebook.com/LaTriennale?fref=ts

 

Share Button