Архитектура по китайски

  • Фанг Женинг

    Фанг Женинг
    © cafa art info.

  • Музеят на толерантността в Йерусалим, Израел;

    Музеят на толерантността в Йерусалим, Израел;
    ©архитекти: Браха Чаютин, Михаел Чаютин и Жак Дахан.

  • Фасадата на Департамента по скулптура към Съчуанския институт по изящни изкуства

    Фасадата на Департамента по скулптура към Съчуанския институт по изящни изкуства
    архитект: Джайкун Лю.

  • Фирменият магазин на Ан Демюлемеестер в Сеул, Южна Корея, 2007

    Фирменият магазин на Ан Демюлемеестер в Сеул, Южна Корея, 2007
    архитект: Минсук Чо.

  • Пикселизираната къща в гр. Пажу, Южна Корея, 2002

    Пикселизираната къща в гр. Пажу, Южна Корея, 2002
    архитект: Минсук Чо.

  • Напуканата къща, Южна Корея, 2005

    Напуканата къща, Южна Корея, 2005
    архитект: Минсук Чо.

Вълнуващо е да се говори за Китай, може би, защото е безграничната земя на контрастите и противоположностите, на опустяващите села и мегаломанските метрополиси. На празните молове и претъпканите с евтини стоки магазини. Земята на непредвидимото бъдеще, свръхскоростното настояще и тягостното минало, което все още упорито стои като единствено препятствие пред подивелия прогрес. Земя, пълна с идеи, изтощена от спомени. С мъчителни и понякога абсурдни бюрократични правила, които задушават свободната инициатива и едновременно улесняват хищната конкуренция. Новата суперсила на третото хилядолетие – извън контрол, под абсолютен контрол. Неслучайно всички погледи са обърнати към Китай, центъра на Азиатския подем, който ту ни изненадва, ту ни плаши, защото е далечен и непознат, но само привидно. Всъщност, Китай вече е навсякъде, неделима част от ежедневието и съзнанието ни. Присъствие, което би било немислимо да се пренебрегне.

Поради всички тези причини пожелахме да се срещнем с Фанг Женинг – световноизвестен китайски артист, критик, автор на свободна практика и ко-куратор на азиатския панел в програмата на тазгодишнoто издание на Sofia Architecture Week – и да поговорим с него за един от най-отличителните белези на новия Китай – бясното строителство и новата архитектура. Изкуство ли е тя, как гледат китайците на нея, какво българите могат да научат от китайските си колеги и има ли смисъл да говорим за „стил” в епохата на абсолютното безстилие – на всички тези въпроси потърсихме отговор от тихия и свръх сериозен Фанг Женинг, когото ще можете да видите на 1 декември, събота, от 11.30 в зала 7 на НДК, когато ще разкаже за развитието на новата китайска архитектура през последните десет години.

Музеят на толерантността в Йерусалим, Израел; архитекти: Браха Чаютин, Михаел Чаютин и Жак Дахан.

Вие сте ко-куратор на азиатския панел на Sofia Architecture Week 2012. Разкажете повече с какви предизвикателства се сблъскахте, какво тълкуване дадохте на темата „Азиатски подем” и какви хора поканихте?

Отначало избрах пет страни: Китай, Япония, Индия, Виетнам и Корея. Корейският и японският архитект веднага се съгласиха. От китайска страна също нямаше проблеми, но от Индия и Виетнам ми отказаха. Не обясниха точно каква е причината и според мен най-вероятно е заради отношенията между Китай с Индия и Виетнам, които в момента са доста обтегнати. Втората причина, въпреки че може да прозвучи неучтиво към вас, е, че хората от тези две страни не знаят нищо за София, не познават България, нямат представа какво ще се случи тук и не намират смисъл да присъстват.

Китаецът Джайкун Лю е участвал във Венецианското биенале преди две години. Той е отличен архитект, а и като човек и личност го намирам за изключителен. Кореецът Минсук Чо също е много известен, като през 2010 г. на Експото в Китай на него именно беше възложена нелеката задача да изгради корейския павилион. Сега се съгласи да участва на Sofia Architecture Week, само защото аз го помолих и го въведох в темата на фестивала и страната ви. Като цяло, хората, които ще дойдат, се познават много добре помежду си и са мои много добри приятели.

Архитектът от Виетнам участва през 2010 г. на Експото в Шанхай. Тогава много харесах работата му, защото използва природни материали и особено бамбук. Проектите му притежават естествено излъчване и преплитат по необичаен начин миналото със съвременността.

Фасадата на Департамента по скулптура към Съчуанския институт по изящни изкуства; архитект: Джайкун Лю.

Значи петима представители от пет далечни и доста непознати за повечето българи държави. Защо точно тях? Какво ги обединява?

Спрях се на тях, защото в изкуството си всички до един използват традиционни материали, характерни само за техните страни и култури. Според мен това е много важно – смесването на новото с традиционното и типичното за дадената култура. Не харесвам архитекти, които употребяват материали, известни и харесвани само в Европа, с цел да бъдат успешни на Запад. Традицията и корените са много важни, определящи за идентичността на творците, без значение в коя област работят.

На каква тема ще бъде лекцията ви в събота?

Презентацията ми е разделена на две части: в първата – ще говоря за строителството и за новата архитектура, която се появява в Китай през последните десет години, и как тя се развива през този период. Във втората част ще илюстрирам какво се е случило в китайския павилион на тазгодишното Венецианско биенале и ще представя творбите и авторите, които бях поканил да участват в него.

По какъв начин изкуството и архитектурата общуват помежду си? Изкуство ли е архитектурата?

Разбира се, че архитектурата е изкуство. От двайсет години работя в тази посока. Проектите, които представям пред публика, са смесица от изкуство и архитектура. Прави ми впечатление, че през настоящия исторически етап всички хубави сгради, независимо къде се строят, са създадени главно от един човек, а не от компания или фирма. По дизайн и идея принадлежат на един създател, който има мисъл, визия и концепция и те са неговото изкуство. Освен архитектурни познания, в тези проекти творецът влага душата и въображението си. Точно заради това те са изкуство и трябва да се разбират като такова.

Фирменият магазин на Ан Демюлемеестер в Сеул, Южна Корея, 2007; архитект: Минсук Чо.

Как се зароди интересът ви към архитектурата?

Още след завършване на гимназията започнах да се интересувам от архитектура. Но имах проблем с математиката, защото, както знаете, за да се занимаваш с архитектура трябва хем да можеш да рисуваш, хем да си добър математик. Така започнах да рисувам непрекъснато и постъпих в един от най-престижните университети в Китай, където завърших изкуство, след което заминах за Япония. Там живях известно време и един ден съвсем случайно попаднах на книга от японския архитект Тадао Андо. Разлистих я и останах поразен от снимката на една църква. Тогава именно осъзнах, че тази църква не е толкова архитектурна сграда, просто една постройка, а същинско, неподправено изкуство. Оттогава вярвам, че изкуството и архитектурата са едно и също нещо и че няма разлика между тях. Всичко това се случи през 1991 г. Ако не бях отишъл в Япония, никога нямаше да видя тази книга и никога нямаше да започна да се интересувам от архитектура по този начин. В Япония хората обръщат огромно внимание на архитектурата, навсякъде има литература, книги, издания, постоянно се правят изложби и архитектурата е навсякъде около теб физически и като мисловен процес.

Интересуват ли се обикновените китайци от архитектура? Как се гледа в Китай на това изкуство?

Отговорът ми е разделен на две части. Първо, в Япония наистина видях доста неща, но все още не познавах световната архитектура. Затова реших да пътувам в различни страни и да се уча от техните примери. Истината е, че не съм учил архитектура дори и един ден в живота си. Всичко, което знам съм го научил сам, пътувайки. В момента съм преподавател по архитектура в един от най-известните университети в Китай. Моето послание е, че не е нужно да учиш официално нещо, за да се занимаваш с това, което искаш. Ако имаш достатъчно голямо желание и талант, можеш да го постигнеш независимо по какви пътища.

Второто нещо, което искам да кажа е, че в момента Китай се развива икономически със светкавични темпове. Обаче, за да стане възможно това икономическо развитие, то трябва да стъпи на шест опорни точки, първата и най-важната от които е именно архитектурата. Без нея Китай не би бил това, което е днес.

 Пикселизираната къща в гр. Пажу, Южна Корея, 2002; архитект: Минсук Чо.

Какво биха могли да научат българските архитекти от китайските си колеги?

Не съм много запознат с българската архитектура, но от това, което видях тук, мога да ви посъветвам да не се стремите да променяте изцяло София. Урбанизацията не е лошо нещо сама по себе си, но за да е успешна е необходимо да се стъпи върху традицията и да се следват културните особености на региона. Не е нужно да събаряте сгради, за да строите нови на тяхно място. Вземете наследството, което притежавате, и работете върху него.

Как изглежда съвършената сграда според вашите виждания?

От първостепенно значение според мен са изискванията и желанията на поръчителя. Много важно е и мястото, където се строи, което включва не само физическите, климатични и географски особености, но и културата и историята му. Крайният резултат трябва да се вписва в контекста и ситуацията, да е адекватен спрямо нея. Парите не са водещото. Ако проектът е съобразен с желанията на клиента и се съчетава добре със заобикалящата среда, не са необходими огромни суми за реализацията му. В Китай в момента живеят хора с много пари. Те финансират гигантски строежи, които след завършването им остават неизползваеми. Това за мен не е истинска архитектура, нито изкуство. Новото строителство трябва хем да е красиво, хем да е функционално, т.е. да носи полза.

В епохата на интернет и глобализацията, сякаш не съществува един доминиращ архитектурен стил, както в миналото. Свидетели сме на глобално разностилие. Как гледате на този феномен?

Така е наистина. В момента съществуват много стилове и аз не мога да посоча един доминиращ на глобално ниво. В миналото, европейската архитектура, главно тази на Германия, Франция и Англия, е имала определящо влияние върху световната архитектура, което в момента води до не малко проблеми в страните, приели тези стилове отвън. По-конкретно за Китай, е неправилно да се говори за единен китайски стил и заради климатичните фактори – на север е сухо, зимата е студена; на юг е влажно, няма зима и постоянно е топло; изток и запад отново са съвсем различни територии. Също така в Китай съжителстват над 50 различни малцинства и етноси, всяко едно от които притежава различна култура и следователно различна естетика и метод на строене. При това положение няма как да съществува, нито да се теоретизира общ архитектурен стил за Китай и толкова по-малко за целия свят, въпреки унифициращата сила на глобализацията.

Днес и вчера имах възможността да разгледам доста църкви тук в София. Истината е, че всеки стил е свързан с епохата, в която се е появил. Вземете източноправославните църкви. Разбира се, забелязват се някои общи черти между тях, и въпреки това са различни. Всяка е специфична и се различава по нещо от другите. Да, има едно основно ядро от сходства и прилики, но всичко останало е предопределено от историческия период и от вкуса на хората.

Напуканата къща, Южна Корея, 2005; архитект: Минсук Чо.

Какво можем да очакваме от вас в близкото бъдеще? Какви проекти ви предстоят?

През последните пет години представях проекти главно в Европа. В близкото бъдеще и по-точно през идната година ми предстои голяма изложба в Испания. В Китай, разбира се, също планирам различни събития, но не чак толкова много. Основните ми цели и усилия са съсредоточени извън Китай. Ще ви държа в течение какво се случва около мен.

Фанг Женинг е роден в Нанджинг. Завършва Централната академия за изящни изкуства през 1982 г. Днес преподава в Школата по архитектура към същата академия и е декан в Центъра по архитектура към Пекинския университет. През 2011 г. е куратор на изложбата Verso Est в Maxxi Museum в рамките на Биеналето на изкуствата във Венеция 2011. Една от последните му изяви е като куратор на Китайския павилион на Архитектурното Биенале във Венеция през 2012 г., където свързва архитектурата със съвременното изкуство като задава на 5 китайски архитектурни студия да направят архитектурни инсталации, които поставят въпроса за произхода и зараждането на идеите в архитектурата.

Текст: Димитър Пижев

 

Share Button