Под знака на Мунк

  • Вечер на портите на Карл Йохан

    Вечер на портите на Карл Йохан
    Едвард Мунк, 1892

  • Жената

    Жената
    Едвард Мунк, 1894

  • Меланхолия

    Меланхолия
    Едвард Мунк, 1894-96

  • Вампир

    Вампир
    Едвард Мунк, 1893-94

  • Мадона

    Мадона
    Едвард Мунк, 1894-95

  • Викът

    Викът
    Едвард Мунк, 1893

През 2013 г. се отбелязват 150 години от рождението на великия норвежки художник и предшественик на експресионизма Едвард Мунк. Представяме ви две изложби, посветени на неговата емблематична личност и творчество през настоящия арт сезон, които не са за изпускане.

Едвард Мунк (1863-1944) създава най-добрите си произведения в периода 1892-1908 г., когато често пътува между Норвегия, Париж и Берлин. Първоначално повлияни от френския реализъм, с течение на времето в тях се проявяват първите наченки на новите революционни течения, променили коренно европейското изкуство в края на XIX и началото на XX в. – френския символизъм и немския експресионизъм.

През тази есен датският музей за модерно изкуство ARoS организира една от най-мащабните изложби, посвещавани някога на Мунк. Тя се нарича „ЕДВАРД МУНК – Тревожност/Безпокойство” и обхваща около 100 знакови творби на живописеца, сред които „Вечер на портите на Карл Йохан”, „Меланхолия”, „Звездна нощ”, „Ревност”, „Викът”, „Вампир” и „Мадона”. Изложбата цели да представи понятието за тревожност като основна движеща сила в изкуството и живота на художника.

Мунк се сблъсква със загубата и болката още от ранно детство. Смъртта на майка му, когато той е на 5, последвана от тази на сестра му Софи, както и пуританската религиозност на баща му оставят неизличими белези върху психиката на художника, който на 13-годишна възраст почти умира от туберкулоза. Той израства обсебен от смъртта, често измъчван от гнетящо чувство за вина, склонен към мъчителни връзки с жените, към които таи разкъсващи подозрения и растяща ненавист. В края на 1908 г. получава психическо разстройство и е приет в психиатрична клиника, където прекарва около половин година. Оттогава не напуска Норвегия и постепенно се оттегля от социалния живот. Работи усилено до 1920 г., когато развива сериозно очно заболяване и почти спира да твори. Умира на 23 януари 1944 г. в Осло.

На 24 октомври в Музея на модерното изкуство (МОМА) в Ню Йорк беше открита изложба на Мунк от една единствена картина – „Викът”, превърнала се в символ на модерността. Между 1893 и 1910 г. художникът създава общо четири версии на легендарната си творба, първоначално озаглавена „Отчаяние”. Първата, втората и четвъртата се намират в норвежки музеи, а третата, рисувана с пастел през 1895 г., бе продадена на търг от къщата Сотбис през май 2012 г. за рекордната сума от 119.9 милиона долара – най-високата цена, плащана някога за произведение на изобразителното изкуство.

 

Настоящият собственик на картината е 61-годишният Леон Блек, финансист и колекционер от Ню Йорк, основател и изпълнителен директор на инвестиционния фонд Apollo Global Management. Той я купува от семейството на Петер Олсен, чийто баща Томас бил покровител и приятел на Мунк.

Притежаваната от Блек версия на „Викът” ще остане в MOMA за период от шест месеца. Тя се отличава от останалите три с изписаните върху рамката думи на автора: „Разхождах се по пътя с двама приятели. Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Почувствах меланхолия, останах на място, смъртно уморен – над синьочерен фиорд и град, озарен от огнени езици. Приятелите ми продължиха напред, аз изостанах, треперех от страх и тогава почувствах пронизителен писък в природата”.

 

Платното се ражда като част от епичната серия, наречена „Фризът на живота”, в която Мунк изследва съвременността в цялата й многоплaстовост от преживявания, усещания и емоции – любовта, страха, женствеността, смъртта и меланхолията.

В експозицията са включени също литография на „Викът”, направена от дребни камъчета, както и 10 други творби на Мунк – картини и дърворезби. „Изумителната сила на оригинала не е отслабнала, въпреки вездесъщата й популярност”, отбелязва Ан Темкин, организатор на изложбата. „Визуалният финес и сложността на композицията не могат да се опишат с няколко клиширани фрази”.

Подобно на „Мона Лиза” на Леонардо, „Потъването на Медуза” на Жерико и „Неделен следобед на остров Гран Жат” на Сьора, днес „Викът” – израз на екзистенциалната тревожност, погълнала съвременния човек – се е превърнал в нарицателно за творчеството и житейския път на Едвард Мунк.

„ЕДВАРД МУНК – Тревожност/Безпокойство” ще продължи до 17 февруари 2013 г. в Музея за модерно изкуство ARoS в Орхус, Дания.

Изложбата „ЕДВАРД МУНК: Викът” в Музея на модерното изкуство (МОМА) в Ню Йорк е до 29 април 2013 г.

Share Button