Изкуство продължително

  • Официално откриване на Sofia Contemporary във Фабрика 126

    Официално откриване на Sofia Contemporary във Фабрика 126
    © Иван-Александър Иванов

  • Инсталация “Интериор”, Destructive Creation

    Инсталация “Интериор”, Destructive Creation
    снимка: Иван-Александър Иванов

  • Аудио-визуален пърформанс „Културен ремонт” , Пистамашина,

    Аудио-визуален пърформанс „Културен ремонт” , Пистамашина,
    снимка: Иван-Александър Иванов

  • Краткият живот на “Кой иска да живее вечно?” от Викенти Комитски,

    Краткият живот на “Кой иска да живее вечно?” от Викенти Комитски,
    снимка: Sofia Contemporary

  • „Последният бунт”, AES+F,

    „Последният бунт”, AES+F,
    снимка: Sofia Contemporary

  • „Обмислена свобода” (2009), Кристина Лукас, (video still),

    „Обмислена свобода” (2009), Кристина Лукас, (video still),
    снимка: Кристина Лукас

  • “Прозрачно”, 2012, Красимир Терзиев,

    “Прозрачно”, 2012, Красимир Терзиев,
    снимка: Иван-Александър Иванов

На 19 октомври под надслов „Сегашно продължително” официално стартира първото издание на международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, организиран от списание 1.

„Сегашното винаги леко се премълчава, особено в областта на културата и културната политика. Ние сме много съсредоточени в миналото, правим разни проекти за в бъдеще, но сегашното е някакъв момент, който ето сега ще отмине и вече го няма. Затова идеята за сегашно продължително е опит да се вгледаме в това какво е гражданското, човешкото, творчеството поведение именно в сегашно време…” – казва кураторът на фестивала Яра Бубнова в интервю за БНТ.

Инсталация “Интериор”, Destructive Creation, снимка: Иван-Александър Иванов

В отговор на тези търсения градът ни се отвори и започна да диша с дъха на трансформацията. Пирамида от палатки пред НДК (издържала около 2 дни – достатъчни, за да даде отговор на въпроса на автора й Викенти Комитски „Кой иска да живее вечно?”), „Културен ремонт” пред Народния театър (осигурен от анонимната група Пистамашина), радиоточка на ул. Раковски (инсталация на Сдружение Трансформатори, излъчваща специално подготвена радио програма от кратки културни анонси за текущи събития, актуална информация за времето, движението и настроението на града, както и специално подготвени разнообразни музикални компилации), нова фасада за бившата сладкарница „Прага” („Рестартирай сладкарница Прага”, съвместен проект на Sofia Contemporary В Движение и Samsung Electronics), четириeкранно кино в градинката пред Галерия Академия с любимите ни български филми (Инсталация „Обществено кино на тиха пресечка” с автор Риркрит Тираваниджа), „милиционерска будка” със саксии цветя (инсталация “Интериор” на анонимната група Destructive Creation), пейки с гледка към мечтани градове по света пред Народната библиотека (проект Park View, 2012 на Лъчезар Бояджиев) са само част от инсталациите, пърформансите и арт акциите от всякакъв вид, които превзеха центъра на София, пръскайки цвят в сивия градски пейзаж.

Аудио-визуален пърформанс „Културен ремонт” , Пистамашина, снимка: Иван-Александър Иванов

Някои от тях ще съществуват няколко дни, други – колкото по-дълго ние ги оставим да живеят, но от всички тях въздухът в София замирисва на изкуство.

Краткият живот на “Кой иска да живее вечно?” от Викенти Комитски, снимка: Sofia Contemporary

VIVACOM Art Hall участва в програмата на първото издание на международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary като домакин на мащабната видео инсталация „Последният бунт” на руската арт-група AES+F, която може да бъде видяна в Телефонната палата до 7 ноември. Творбата е изградена от три огромни екрана и представлява впечатляваща широкоформатна прожекция с широчина 12 метра. Сюжетът на видеото е хипнотична и заплашителна алегория, чийто визуален език се формира от компютърни игри, рекламна анимация и спецефекти. За откриването на изложбата на 20 октомври от 18:27 часа в България пристигна един от четиримата членове на AES+F Лев Евзович. Творбите на руските артисти поставят много въпроси за ценностната система на съвременното общество и остават в съзнанието дълго, след като са видяни. Повече за AES+F и творчеството им можете да прочетете в блога на VIVACOM Art Hall тук.

Последният бунт”, AES+F, снимка: Sofia Contemporary

Много вълнение предизвика и видео изложбата “Сегашно продължително” във втората основна локация на фестивала FABRICA 126. Видео проектите в изложбата, подредени от куратора на фестивала тематично в различните зали, изследват съвремието ни и оставят усещането за удар в стомаха. Тук можете да видите две видеа на световноизвестната испанска художничка Кристина Лукас (Лукас участва в последните издания на престижните биеналета в Истанбул, Сао Пауло и Сингапур, в групови изложби в Лион, Амстердам, Париж, Билбао.): „Пантон-500 +2007” (2007) и „Обмислена свобода” (2009), както и краткия филм „Бесни кучета” (2002) на Шао Фей (Един от ключовите съвременни артисти в Китай, известна със своите мултимедийни и видео инсталации. Нейни творби са били част от изложби в Германия, Япония, Англия. Шао Фей е участвала в биеналетата във Венеция, Истанбул, Лион, Сидни, Москва, Шанхай, триеналето в Йокохама.). Тук е и документалният филм „Последната вечеря(2005) на Матс Бигерт и Ларс Бергстрьом, разказващ за историята на правото на осъдените на смърт да поръчат последна вечеря по свое желание и показващ готвачът, готвил подобни вечери в множество американски затвори.

„Обмислена свобода” (2009), Кристина Лукас, (video still), снимка: Кристина Лукас

Sofia Contemporary си поставя за цел и приобщаването на най-малките към изкуството. В рамките на фестивалната програма е включен модул „Деца”, в който децата ще бъдат в ролята на музиканти, записващи музика от всякакви предмети от бита или пък екскурзоводи, разказващи на своите връстници за творбите-участници във фестивала.

Трудно е да изредим всички проекти, участващи в този спектакъл на сегашното във всичките му форми, затова ви препоръчваме да следите програмата на фестивала във Facebook или в сайта на Sofia Contemporary и да не изпускате събитията, с които София диша в тези три седмици.

“Прозрачно”, 2012, Красимир Терзиев, снимка: Иван-Александър Иванов

Първото издание на международния фестивал за съвременно изкуство няма да остане незабелязано. Убeдени сме, че както мощната струя от въздух на Кирил Кузманов, Sofia Contemporary ще ни покаже нови средства за взаимодействие с града ни, с настоящето и един с друг, и ще ни остави пълни с надежда в продължително време.

Share Button