Апокалипсис в сегашно продължително

  •  AES+F, „Последният бунт” във VIVACOM Art Hall,

    AES+F, „Последният бунт” във VIVACOM Art Hall,
    снимка: Иван-Александър Иванов

  •  AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

    AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

  •  AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

    AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

  • AES+F, кадър от „Гощавка у Трималхион”, 2009-2010

    AES+F, кадър от „Гощавка у Трималхион”, 2009-2010

  • Picture5

    Picture5
    AES+F, „Горски цар”, 2001-2003

  •  AES+F, „Заподозрени. Седем грешници и седем праведници”, 1997

    AES+F, „Заподозрени. Седем грешници и седем праведници”, 1997

  •  Руският арт колектив AES+F,

    Руският арт колектив AES+F,
    снимка: Варвара Лозенко

 AES+F, „Последният бунт” във VIVACOM Art Hall, снимка: Иван-Александър Иванов

Пост-апокалиптичен бунт на тийнейджъри, размахващи саби, бухалки и стикове за голф на неизвестен планински връх, скован в лед. Никой не умира, няма кръв, нито болка. Всеки удар и смърт се повтарят до безкрайност. Гамата от емоции, характерни за човешката душевност, е сведена до апатична инсомния и садомазохистично безгрижие. Всичко е нереално и в същото време ужасяващо фамилиарно.

 AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

Така изглежда симулираната реалност във видеоинсталацията „Последния бунт”, която беше представена за първи път в България във VIVACOM Art Hall на 21 октомври в рамките на първото издание на международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, организиран от сп. Едно с куратор Яра Бубнова. Инсталацията е дело на основания в Москва творчески колектив AES+F, който се състои от Татяна Арзамасова (концептуален архитект), Лев Евзович (концептуален архитект и режисьор), Евгени Святски (графичен артист) и Владимир Фридкес (моден фотограф за списания като Vogue). „Вдъхновихме се от естетиката на видеоигрите, с тяхното специфично виртуално насилие, сексуалност и героизъм; симулацията с всичко и всеки”, казва Лев Евзович, който гостува в София за откриването. „Последният бунт” прави своя официален дебют в руския павилион на 52-то Биенале във Венеция през 2007 г. и моментално поляризира арт общността. Въпросът, който мнозина си задават, е доколко тази творба е критика на съвременното общество или функционира според пазарната логика и механизмите, които се опитва да изобличи. „От 2007 г. насам проектът не е променян. Представяме го в оригиналната му версия”, продължава Евзович. „Променен е дотолкова, доколкото трябваше да се съобразим с изискванията на пространството. Всяко място си има своите технически особености”.

 AES+F, кадър от „Последният бунт”, 2007

От основаването си през 1987 г., AES+F преплитат в проектите си теми и образи, свързани с модерните технологии, холивудската киноиндустрия, модната фотография, рекламата, религиозния фундаментализъм, тероризма, консумизма, поп културата, идеализирането на младостта и глобализацията. Техните дигитални колажи съчетават фотография с 3D-анимирани пейзажи и предмети, чрез които преобръщат обичайните понятия за реалност, измислица, фантазия, история и време. Неколцина определят авторите като постмодерни пророци, притежаващи дарбата да предугаждат посоката, в която се движи обществото. Забележителен е случаят с епичната им видеоинсталация „Гощавка у Трималхион” (2009-2010), пряко вдъхновена от сатиричния роман „Сатирикон” на Гай Петроний Арбитер, съвременник на император Нерон (1 в.). Трималхион във версията на AES+F не е човек, а място, дистопична аркадия, безсрамно луксозен хотел, разположен на райски остров някъде в киберпространството. Гостите на хотела са заможни „господари”, облечени в бели дрехи, които се движат като призраци сред дигитално създадената архитектура в ориенталски и неокласически стил. Те са обслужвани от любезен персонал, който задоволява всичките им прищевки. Богатите прекарват по-голямата част от времето си в сауната и фитнеса в компанията на млади момчета и момичета с изваяни тела. Постепенно с гостите започват да се случват странни инциденти, усещането за грозяща катастрофа се засилва, йерархиите са преобърнати, подчинените стават господари и обратно. Инсталацията е представена на 53-то Венецианско биенале, точно една година преди да се появят в медиите снимките от скандалните партита, организирани от Силвио Берлускони в частната му резиденция „Вила Чертоза”. Критиците бързат да обявят творбата за пророческа, докато италианското общество се опитва да преглътне огорчението от министър-председателя си и неговото близко обкръжение.

 AES+F, кадър от „Гощавка у Трималхион”, 2009-2010

„Гощавка у Трималхион” не е първото произведение на AES+F, надарено с необикновено проникновение. Проектът им „Горски цар” (2001-2003) бива заснет на три различни локации: Екатерининския дворец в гр. Пушкин, Кайро и Манхатън. В него взимат участие деца и тийнейджъри от модни агенции, които принадлежат към различни етнически, религиозни и социални групи. Въпреки това начинът, по който са облечени и се движат пред камерата, е идентичен и има за цел да разкрие обезличаващото влияние на глобализацията и новите технологии върху тяхното съзнание и поведение. Горският цар в заглавието е митологична фигура от средновековна Европа, която отвлича красиви деца и ги държи затворени в двореца си. Само няколко месеца след представянето на проекта, на 1 септември 2004 г. група чеченски бунтовници превземат местно училище в Беслан и пленяват около 1200 души. Те са оставени без храна и вода и за да издържат на горещината в сградата са принудени да останат по бельо. Три дни по-късно, въоръженият сблъсък между терористите и руските специални части довежда до смъртта на похитителите и на около 300 заложници, сред които 170 деца. Реалността нахлува в илюзорните светове на изкуството, разбива ги на парчета и ги населява с призраци. На въпроса дали смята творбите на колектива за пророчески, Евзович отговаря отрицателно: „Не мисля, че сме пророци в прекия смисъл на думата. Просто се опитваме да усетим какво ни дразни в обществото. И от време на време най-лошите ни кошмари стават реалност”.

 AES+F, „Горски цар”, 2001-2003

Една от най-провокативните и концептуални творби на колектива е „Заподозрени. Седем грешници и седем праведници” от 1997 г. Серията се състои от портретни фотографии на 14 момичета, ненавършили осемнадесет годишна възраст. Седем от тях излежават присъда за безпричинното извършване на брутални убийства, а останалите седем са нормални московски ученички от привилегировани семейства. Момичетата са снимани по един и същи начин, на неутрален бял фон, който по никакъв начин не препраща към интериора на затворническа институция. Те са облечени спретнато, в памучни тениски с дълъг ръкав и лек грим, който цели да ги представи във възможно най-атрактивния и незастрашителен вид. От етични съображения никъде не е упоменато кои от момичетата са виновни и кои невинни. Информацията е конфиденциална и известна само на авторите. Така зрителите, поставени в ролята на неволни съдници и воайори, са оставени в пълно неведение и принудени да се питат морбидно „Кой е убиецът?”.

 

 AES+F, „Заподозрени. Седем грешници и седем праведници”, 1997

За разлика от по-късните произведения на AES+F, в които симулацията измества реалността, „Заподозрени” препраща към събития, които наистина са се случили, убийства, в които жертвите и престъпниците са действителни лица, макар и подробностите около тях да са неизвестни. Трябва да изминат десет години от 1997 г. до 2007 г., да се появи интернет, компютърните игри и виртуалната реалност, докато се стигне до „Последния бунт” – утопична/дистопична версия на бъдещето, в която всеки остатък от реализъм е тотално заличен. В този нов изкуствен рай времето е спряло, историята е забравена. Минали епохи се смесват хаотично с бъдещето и съзиданието върви ръка за ръка с разрушението. Самолетите и влаковете се разбиват на забавен каданс, без да оставят жертви след себе си. Ракети се изстрелват без цел и посока като фойерверки в луна парк, военни камионетки затъват в студени пустинни пейзажи. Гущери пълзят по пясъка, птици летят в небето и бели мишки се чифтосват в краката на воюващите помежду си тийнейджъри – воини без идеология, облечени в модерно камуфлажно облекло. Въпреки че принадлежат към различни етнически групи, те са неразличими един от друг и, подобно на роботи, изпълняват еднообразни, повтарящи се действия, в които душевността и индивидуалността, не по-малко от 3D пейзажите наоколо, също са продукт на симулация. „Не искахме да имаме истински враг в този проект. Става въпрос за някаква младежка агресия или бунт, но не се разбира каква е причината за него, кой е победител и кой жертва”, казва Лев. „Виждам, че в момента глобалното младежко движение се разраства, въпреки че няма ясна идеология или ако има такава, то тя води до противоречиви резултати”.

 Руският арт колектив AES+F, снимка: Варвара Лозенко

В този пост-материален контекст няма място за идеализъм, етика и религия, както няма разлика между половете, расите и националната принадлежност. На зрителя е оставено решението дали да приеме творбата като безвредно модно дефиле, притъпяваща сетивата симулация в симулацията, или като „последното” пророчество, че бъдещето няма да дойде, защото вече живеем в него. Сега и завинаги в сегашно продължително време.

Текст: Димитър Пижев

Share Button