„Изчезващи” картини

  • PRESENTbgn1_BG_Page_11

    PRESENTbgn1_BG_Page_11

  • Picture11

    Picture11

  • Picture21

    Picture21

Снощи в Телефонната палата беше открита необичайна изложба, по проект на художника Стефан Чурчулиев. От него разбираме, че в последната година усилено се занимава със сблъсъка и зависимостта между писмения текст и живописта. Така, от размислите за “изчезването” на картината от сцената на съвременното изкуство, се ражда изложба, в която текстовете играят главната роля.

Освен художника, в проекта участват българи, известни с писменото слово и изострената чувствителност към културата като Анатоли Кънев, Андерш Калиф, Десислава Минчева, Димитър Коцев-Шошо, Евгения Христова, Ива Дойчинова, Ивайло Найденов, Иван Матанов, Любомир Левчев, Росен Милев, Светлин Русев, Светлин Стоев, Слави Георгиев, Теодосий Спасов и Яна Борисова. Всеки от тях е посетил ателието на художника, разгледал е неговите творби, а тази среща е провокирала създаването на текст. Затова в пространството на VIVACOM Art Hall са представени само отбрани картини.

Всеки текст носи в себе си своя автор – смешен, сериозен, романтичен или какъвто друг поиска да бъде.

Затова, вместо да се опитваме да ви преразкажем текстовете от изложбата или какво се опитват да ни внушат, ви представяме един от тях с автор Димитър Коцев-Шошо:

 

Теглиш си един душ, обличаш се и излизаш. Дотук 14 минути. Колата не е вариант в задръстването, затова вземаш метрото за 2 спирки (8 минути с чакането), а след това трамвая за още 3 (10 минути). 7 минути пеша и 2 минути по стълбите нагоре към ателието, което, разбира се, е на последния етаж. Общо 41 минути от момента, в който художникът ми се обажда и ми казва:

– Ела в ателието да я видиш.

Да не съм луд! Нямам 41 минути. Имам много работа. Имам и интернет.

– Щракни я и ми прати снимката на мейла.

– Луд ли си!? – пали се художникът. – Така се снима картина! Това да не ти е сватба! Ще излезе кофти.

– Ама нямам време… Нали текстът ти трябва за днес? Това е единственият вариант.

– Това е единственият вариант, защото обеща да го напишеш преди 5 месеца…

– Чакай, ти я рисуваш тази картина от 1 година…

– Можеше да видиш етапите и така да пишеш.

Няколко етапа по 41 минути?! Абсурд!

– Не знам… – мънкам аз.

– Уф, добре. Картина така не се гледа, но… Снимам и пращам.

Само 3 минути по-късно снимката е в пощата ми. Свалям файла и го отварям. Има нещо доста странно в тази картина. Някаква съвсем нова посока, съвсем неочакван подход. Озадачен съм и му звъня за някои уточнения, но телефонът му е изключен. Може да се е обидил малко. Ще му мине! Само да напиша текста, който да му свърши работа за каталога. Трудна работа, защото изобщо не разбирам „какво е искал да каже авторът с това произведение”. Нямам особен избор – и да не разбирам, ще си измислям.

*        *        *

На следващия ден пак му звъня, за да разбера дали е получил текста.

– Да, да, прочетох го…

– Е?

– Доста е странен.

– Странна картина – странен текст…

– Хм… Може би си прав. Така или иначе вече е пратено за печат. Аре чао!

*        *        *

Добре, че отидох на изложбата, за да видя картината както си трябва – лично и на живо. Тя изглеждаше така:

 

А ето как изглеждаше картината, по която писах:

Share Button