Идваме от щастливо място

  • Белият заек пред Телефонната палата

    Белият заек пред Телефонната палата
    © VIVACOM Art Hall

  • Макс и Мара по време на пърформанса във VIVACOM Art Hall

    Макс и Мара по време на пърформанса във VIVACOM Art Hall
    © VIVACOM Art Hall

  • The SOFAR Channel Telegraph Agency във VIVACOM Art Hall

    The SOFAR Channel Telegraph Agency във VIVACOM Art Hall
    © VIVACOM Art Hall

  • Плакат Окна на Владимир Маяковски

    Плакат Окна на Владимир Маяковски

  • Picture5

    Picture5
    © VIVACOM Art Hall

Независимите артисти Макс Гасман и Мара Голдуин говорят за значението на старите телефони, изхвърлените предмети, сградите с душа и битката да бъдеш себе си.

23 юни 2012. Трафикът по софийските улици пълзи запъхтян. Птиците мълчат. Банкоматите на Витошка не работят. Таксиметровите шофьори не връщат ресто. Тази година VIVACOM Art Hall е една от главните локации на Водна кула арт фест и представя изложба с жанрово разнообразни творби на повече от двадесет български и международни артисти. Вътре е прохладно като оазис сред нажежената градска атмосфера. Остават броени минути до старта на един от основните акценти в събитието – интерактивния проект на независимите артисти Макс Гасман и Мара Голдуин „The SOFAR Channel Telegraph Agency”, създаден за VIVACOM Art Hall и реализиран с помощта на телекома и Американското посолство. Те за втори път са гости на фестивала след миналогодишното им успешно участие с инсталацията „Radio Tele-Shrine”, в която пресъздадоха България в умален вид, използвайки намерени вещи. Фокусът им върху телекомуникациите и интересните интерпретации, които правят на тази тема, е причината VIVACOM да се включи в проекта.

Пърфомансът започва в един часа. В две съседни помещения, разположени в задната част на арт пространството, Мара и Макс седят с гръб един към друг на стари бюра, които са изровили от складовете на сградата. Макс, с кръгли очила и в тъмносиня престилка, изпраща сигнали по телеграф. Мара ги “дешифрира” върху листове обикновена хартия формат А4, които окача над бюрото си. Посетителите могат да открият за себе си ключа към загадката в малки, ръчно сглобени книжки, наредени върху ниска масичка до входа на стаята. На пода върху протрит персийски килим стоят пожълтели очукани телефонни апарати от едно време, на които двамата попаднали случайно, докато обикаляли етажите на Телефонната палата: „Имахме нужда от няколко стари бюра”, казва Мара. „Отне ни три или четири дни да преровим всичко. Останахме изумени от мястото. Толкова е специално, със своя история и дух”.

Вдъхновението за пърформанса им дошло от плакатите, отпечатани от Руската телеграфна агенция, съкратено РОСТА, основана през септември 1918 г. „Става въпрос за метод на комуникация, чрез който хората изпращали новини по телеграф в периода на формиране на Съветска Русия”, обяснява Мара. „Изображенията били ръчно рисувани с помощта на картонени шаблони, със съвсем прост дизайн и текст в рими така, че всеки да ги разбере”. След отпечатването им били окачвани по гари, павилиони, тържища и от време на време на празни витрини, откъдето произлязло името им – Окна РОСТА. Мара и Макс научили за тази практика, докато чели книга за поета футурист Владимир Маяковски, един от главните създатели на плакати Окна. „Работим и със звуци”, продължава Мара, която води експерименталното шоу Jetlag Archipelago по берлинското радио Radio 23 / Room 111. „Привлечени сме от телефоните и аналоговата комуникация като цяло. Така ни дойде наум да си изпращаме абсурдни телеграфни съобщения – пиктограми, йероглифи, букви, които всъщност не са букви”.

За двамата американци, напуснали родината си в началото на нулевото десетилетие, за да се установят в Берлин, телефоните излъчват определена топлина. Напомнят им за дома, за времето, когато били деца – той в Бостън, а тя във Филаделфия. Защо са напуснали Щатите? Казват, че в Европа могат да бъдат себе си, да се отдадат на мечтите си, да се запознаят с нови хора и култури: “В Америка хората си мислят, че всичко се върти около тях. Разбира се, и там се случват интересни неща, но за мен беше важно да посетя местата, където са родени предците ми, и да науча други езици”, отговаря Макс. В Берлин, освен собствени проекти (Макс има частен бизнес за ремонт на колела и свири в няколко берлински рок банди, а Мара пише и работи в радиото), създават съвместно арт колектива SOFAR CHANNEL. „Името му е научен термин за нивото на океана, на което звуците пътуват на дълги разстояния и много по-бързо, отколкото в атмосферата”. Не се вдъхновяват от тъгата и депресията, а от щастието, че са заедно. Изкуството е начин да общуват помежду си: „Вземете за пример Дейвид Линч – той практикува трансцендентна медитация. Хората си мислят, че като прави потискащи филми, сигурно постоянно е депресиран, но това е грешно мнение. Ако си депресиран, не можеш да работиш”, казва Мара. Според Макс, въпреки че светът е пълен с гняв и несправедливости, съвременниците се радват на огромни придобивки: „Наблюдавам света и забелязвам промяна в традиционните роли между половете. Случва се в музиката, изкуството, културата, ежедневието. Докато се разхождахме из София, ни направи впечатление колко мъже носят дамски чанти. В много европейски държави физическият допир между приятели се възприема като нещо естествено. Немислимо е в Щатите”.

Часът е четири следобед. Поглеждаме се, учудени колко бързо е минало времето. Разменяме си имейли и последни думи. Според Макс българите са свързани духовно със земята си: „Знам, че в момента се организират протести срещу строежа на ски курорти в планините. Природата ви е една от причините да харесвам България”. За Мара не по-малко важни са инициативите за опазване на градската среда и съхраняването на старите сгради в тяхната цялост: „Има толкова история тук вътре. Ще съм първият ви посетител, ако направите музей на стари телефонни апарати”. Казваме си довиждане и се стопяваме в горещия софийски следобед. Може би един ден някой изоставен телефон ще ни свърже отново.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Плакат Окна на Владимир Маяковски

Можете да посетите интерактивната инсталация „The SOFAR Channel Telegraph Agency” до края на месец юли във VIVACOM Art Hall.

текст: Димитър Пижев

Share Button