Всичко е дизайн

  • Дейвид Карлсон по време на лекцията, която изнесе на професионалния форум на Sofia Design Week  2012

    Дейвид Карлсон по време на лекцията, която изнесе на професионалния форум на Sofia Design Week 2012

  • Дейвид Карлсон по време на лекцията, която изнесе на професионалния форум на Sofia Design Week 2012

    Дейвид Карлсон по време на лекцията, която изнесе на професионалния форум на Sofia Design Week 2012

  • Професионален форум на Sofia Design Week 2012, регистрация

    Професионален форум на Sofia Design Week 2012, регистрация

Тренд анализаторът и холистик Дейвид Карлсон говори за нуждата да се преосмисли дизайна

Дейвид Карлсон е много неща – дизайн познавач, тренд анализатор, блогър, предприемач, лектор, холистик, мислител, модератор, автор, но преди всичко вещ наблюдател на случващото се около нас. Срещнахме се с него веднага след лекцията му на професионалния форум на Sofia Design Week 2012, който се проведе на 2 и 3 юни в зала 2 на НДК. Темата на представянето му беше „MAKE DESIGN MATTER”. Много по скандинавски, без излишна претенциозност, той отбеляза, че от всички нас зависи да променим света, но за да го сторим трябва да се посветим на каузата. Не е достатъчно да се интересуваме и да говорим, удобно седнали на меките столчета в хладината на тъмната зала. Необходимо е да действаме, защото земята няма да ни чака. Трябва да поемем отговорност за постъпките си и да създаваме устойчиви неща за поколенията. А това означава да спрем да се оплакваме, да запретнем ръкави и да правим дизайн „that matters”.

© Михаил Новаков

Как се чувстваш в България? Какво знаеш за България?

Аз съм от Швеция, където сме доста отворени към всичко ново и неизвестно. България, Румъния, Унгария… не правя разлика, защото не съм бил в никоя от тях преди. Но когато получих поканата да участвам като гост лектор във форума на Sofia Design Week 2012, си помислих, че това е чудесна възможност да се запозная с вашата страна.

Ти си тренд анализатор. Как се ражда и разпространява един тренд? Възможно ли е да се контролира или е спонтанен процес?

Наблюдавам най-вече крупните тенденции в обществото с фокус върху дизайна, изкуството и културата. Много съм интуитивен в начина, по който ги улавям. Стремя се да държа широко отворено съзнанието си и да слушам хората около мен, да пътувам, да присъствам в социалните мрежи, да чета, след което осмислям всичко и извличам собствените си заключения. Не чета тренд доклади, а се опитвам да видя какво се случва наоколо.

Значи за теб не е въпрос на рационално осмисляне?

В никакъв случай. По-скоро е 100% интуиция. Преди трийсетина години Ли Еделкоорт и основаният от нея Trend Union предвиждаха тенденциите. Тя беше един от най-влиятелните изследователи на трендове и работеше с всички големи модни и автомобилни марки. Всяка нейна дума се превръщаше в тенденция. Днес този процес е доста по-демократичен. С появата на социалните медии – фейсбук, пинтерест, туитър и т.н., както и на блоговете, всеки от нас е потенциален тренд анализатор.

И всеки от нас е потенциален трендсетър.

Да, така е. Днес е много различно.

Покрай многото неща, с които се занимаваш, ти си президент на организация за опазване на природата. Мислиш ли, че еко съзнанието и устойчивият дизайн са само мимолетен тренд или има нещо по-дълбоко и трайно в тях?

Надявам се да бъдат трайни. Не мисля, че можем да продължаваме да живеем както преди, защото Майката Земя не би го понесла. Трябва да открием нови начини да съществуваме, да правим дизайн, да консумираме и да произвеждаме. Не обичам думата „тенденция”, въпреки че в докладите на David Report говорим и за тенденции.

Думата „тренд” е тренди.

Да. И когато някой термин стане модерен, хората го лепят на всичко. Доста по-интересно е да се наблюдават промените в парадигмата, протичащи в дълбочина. Част от тази актуална дискусия за устойчивия дизайн също е тренд, което означава, че след година ще говорим за нещо друго, по-тренди. Въпреки това си мисля, че е налице една по-дълбока промяна. Младите поколения днес започват да се интересуват къде се произвеждат продуктите, които консумират, от какъв материал, с какви пари – все въпроси, които аз преди 25 години не съм си задавал. Сигурен съм, че нещо под повърхността се движи.

© Михаил Новаков

Ика Супанен казва, че „безопасността и сигурността са мегатенденциите през настоящия век”. Коя според теб е водещата тенденция в дизайна в момента, ако има такава?

Това, което казва, е справедливо. Всички трябва да бъдем в състояние да живеем, без да се страхуваме. То е нещо фундаментално. Но дали е най-значимата тенденция, не знам. В момента пиша книга, която ще излезе през октомври тази година. В нея става въпрос за необходимостта не само да правим по-добър, но и по-смислен дизайн. Това е тема, която силно ме вълнува. Дизайнът трябва да има връзка с хората и техните реални нужди, с културата, така че да подобрява реално живота ни и да носи промяна по разбираем за всички начин. Съществуват много дизайнерски решения, които са пълен боклук, или защото са прекалено странни, или защото не дават никакво решение.

Какво е холистичен подход към дизайна?

Това означава да се подхожда мултидисциплинарно, да не се пренебрегва нито една гледна точка. Да кажем, че имаме задачата да проектираме двигател на автомобил. Не можем да го направим с бензин заради замърсяването. Тогава решаваме да ползваме етанол, който беше голяма тенденция преди няколко години. Проблемът е, че за да произвеждаме етанол, трябва да отглеждаме големи количества захарна тръстика на места, от които местните общества са добивали храната си. Така че сега там вместо домати, например, расте захарна тръстика. Ето как създаваме нов проблем, опитвайки се да разрешим друг. Когато става дума за устойчив дизайн, често се обсъждат само материалите, от които се прави. За мен устойчив дизайн е този, който обикваме, запазваме и оставяме на децата си. Един стол може да е направен от най-екологичния материал, но ако е грозен и безинтересен, ще го изхвърлим на боклука и какво му е устойчивото тогава? Затова е важно да се гледа на проблемите от повече страни, не само от една.

Все повече се говори за „края на дизайна”. Вярно ли е, че дизайнът е мъртъв?

Всичко около нас по дефиниция е дизайн. Така че няма как дизайнът да умре. Но може би трябва да започнем да го правим по нов начин. Да го преосмислим. Има много безсмислен дизайн по света, за който са отговорни дизайнерите, производителите, но също така и потребителите. Ако ние не го купуваме, те няма да го произвеждат и продават. Няма невинни, всички носим отговорност. Имаме нужда да започнем отначало и да правим по-адекватен дизайн, да спрем с глупостите. Дизайнът е причина за голяма част от замърсяването на планетата.

Какво отличава шведския дизайн? Мислиш ли, че националността има отношение към правенето на дизайн?

С риск да прозвуча провокативно, ще кажа, че скандинавски дизайн вече не съществува. Вземи дизайнер като Джаспър Морисън, който е родом от Великобритания. Когато прави дизайн за Cappellini, той изглежда скандинавски, но дали е такъв? Не е ли по-скоро италиански или може би британски? В същото време много искам да видя дизайн, който има местни корени, който разказва оригинална история, свързана с мястото, където е създаден. Исландците са доста добри в това. Съумяват да преплетат своите оригинални митове и легенди. Докато онова, което наричаме условно скандинавски дизайн, го виждаме по всички краища на света. Така че наистина е трудно да се говори за национален дизайн в днешно време.

© Михаил Новаков

Освен всичко друго, ти си и много влиятелен блогър. Каква е ролята на блогърите в сферата на дизайна и изкуството?

Аз лично черпя знания от приятели и близки, на които имам доверие. Не чета много блогове, но слушам определени хора. Можеш да станеш влиятелен, ако читателите забележат, че си последователен и пишеш достоверни неща. Днес всеки може да бъде блогър, но истински авторитетните такива са съвсем малко. Разбира се, имаме нужда и от журналистите със задълбочени познания. Често блоговете остават на повърхността, не отиват по-надълбоко.

Как войните, зачестилите природни катаклизми и икономическите кризи влияят на дизайна?

Влияят му изключително много. Именно благодарение на тях разбираме, че трябва да променим нашето поведение. Хората започнаха да реагират остро на конфликтите, рецесиите и алчността на корпорациите. Кризите и бедствията са предпоставка за промяна.

Какъв е ключът към успешния дизайн?

Да се прави не само функционален дизайн, защото това не е достатъчно, въпреки че е важно. Дизайнът трябва да е смислен, да е съотнесен към живота на хората, да е холистичен, да е отговорен.

Довърши изречението: Годината е 2027 и аз…

Съм мъртъв (смее се). Това е след 15 години. Ще навърша 50 другата година, така че ще бъда на 64 през 2027. „When I’m Sixty-Four” е песен на Бийтълс. Така че отговорът е – ще съм на 64 (смее се).

Каква музика харесваш?

Аз самият свиря в група. Обичам поп, но слушам много инди и денс музика. Харесва ми последният албум на Пи Джей Харви, както и албумът на Дейвид Линч “Crazy Clown Time”. И двата са доста рок, но със съвременно звучене.

Какво е мнението ти за българския дизайн? Какво би посъветвал българските дизайнери, които започват в момента?

За съжаление, не знам много за него. Трябва да се поровя и да намеря повече информация. Но съветът ми към всички дизайнери, не само българските, е да правят смислен дизайн.

Новата книга на Дейвид Карлсон “MAKE DESIGN MATTER” се очаква да излезе през октомври 2012 г. 

интервю: Димитър Пижев

Share Button